О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
С., 24.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря………….………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 77 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4927 от 27.ХІ.2012г. на В. И. М. от [населено място], подадена против онази част от решение № 274 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 1.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 222/2012 г., с която – на основание чл. 138 ЗЗД – той е бил осъден да заплати на [фирма]-С. /сега с фирмено наименование „Ю. Б.”/ сума в размер на 30 000 лв. по сключен помежду им договор за поръчителство от 25.VІ.2007 г., обезпечаващ договор за банков кредит от същата дата, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 3.V.2011 г. – датата на подаване на отхвърлено впоследствие заявление по чл. 417, т. 2 ГПК и до окончателното й изплащане, както и мораторни лихви за периода от 21.ІІ.2010 г. и до 28.ІV.2011 г. в размер общо на сумата 8 642.21 лв.
Оплакванията на касатора М. са както за недопустимост, така и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му /не и обезсилване/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените осъдителни искове на кредитната институция да бъдат отхвърлени изцяло – „с произтичащите от това законни последици”.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „в основата” на атакуваната осъдителна част на въззивното решение били следните два правни въпроса:
1/ Процесуално допустимо ли е изменението на исковата претенция при хипотезата на чл. 214, ал. 1, изр. 2-ро ГПК чрез преминаване от установителен иск, предявен на основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422 ГПК, в осъдителен иск, предявен на основание чл. 138 ГПК, с оглед ограниченията на чл. 147 ЗЗД и при наличието на вече обезсилена заповед за незабавно изпълнение, издадена преди това по реда на чл. 417 ГПК спрямо длъжника?
2/ При допуснато изменение на исковата претенция в хипотезата на чл. 214, ал. 1, изр. 2-ро ГПК чрез преминаване от установителен иск, предявен на основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422 ГПК, в осъдителен иск, дължи ли се законна лихва и от коя дата се начислява?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма] /с предишно фирмено наименование „Ю. И Е. Д. Б.”/ писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по допустимостта на касационното обжалване, позовавайки се на липсата в изложението към жалбата на ясно и точно формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл с атакуваната осъдителна част от решението си.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на В. И. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение, като само „при съществуваща вероятност” последното да страда от пороците по чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, извършвайки преценката си за валидност и съответно – за допустимост, едва с решението по същество на подадената касационна жалба. Не се констатира в процесния случай обаче, наличието на вероятност решението на Великотърновския апелативен съд да е процесуално недопустим съдебен акт в обжалваната негова осъдителна част, а и касаторът М. не е навеждал конкретни доводи за такъв порок на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК.
По релевираните два процесуалноправни въпроса:
Съгласно т. 4 от горепосоченото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. в отделно взетата атакувана негова част/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В процесния случай, за да уважи измененият до приключването на съдебното дирене в първата инстанция от установителен – в осъдителен, иск на [фирма]-С. срещу настоящия касатор с правно основание по чл. 138 ЗЗД, въззивната инстанция е приела както че на основание противоречието й с императивната разпоредба на чл. 147, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД клаузата на чл. 6 от сключения между страните по спора договор за поръчителство от 25.VІ.2007 г. е нищожна /досежно изключената за банката необходимост да предявява иск срещу кредитополучателя в 6-месечен срок от падежа на главното задължение по договора за кредит/, но така също и че с оглед всички данни по делото такъв иск /срещу кредитополучателя/ е бил предявен, съобразявайки в тази насока практиката на ВКС, изразена в цитираното в мотивите определение на с-в от І-во т.о. от 2009 г. и приравняваща в тълкуването си процесуалното понятие „иск”, употребено в текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, до материалноправния му смисъл на „вземане”. При наличието на такава съдебна практика обаче, не може да се поддържа наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК без да се навеждат каквито и да било доводи относно това защо тя следва да бъде изоставена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 1.ХІ.2012 г., постановено по гр. дело № 222/2008 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2