4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 17.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2676 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 4095/25.VІ.2015 г. на варненското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против решение № 138 на Варненския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 13.V.2015 г., постановено по т. дело № 184/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1218/18.ХІІ.2014 г. на Варненския ОС по т. д. № 2098/2013 г. С последното – на основание чл. 517, ал. 4 ГПК – е било прекратено [фирма] и за същото е било открито производство по ликвидация по реда на чл. 156 ТЗ.
Оплакванията на търговското д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният от В. П. Ш. /поданица на О. Кралство Великобритания и С. И./ конститутивен иск с правно основание по чл. 517 ГПК, чиито предмет е било прекратяване на Е. настоящ касатор, да се отхвърли. Инвокирани са доводи, че в процесния случай не било установено ищцата да има качеството взискател по отношение на едноличния собственик на капитала Х. Н. С., както и че искът е бил предявен без да са спазени изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ за връчване на изявление за прекратяване на д-вото и това процесуално действие да се предшества от вписване на запор.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК варненският търговец обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без въобще да формулира въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, изтъква, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 104/10.VІ.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 2144/2013 г. Не се установявана в това изложение към касационната жалба да се навеждат доводи в подкрепа на тезата за допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация В. П. Ш. /поданица на О. Кралство Великобритания и С. И./ писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Изрично е позоваването, че „липсата на формулиран от касатора правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК съставлява достатъчно основание да не бъде допуснато до касационно обжалване решението на въззивния съд (т. 4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС)”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [фирма]-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая тези по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Наред с това погрешното отъждествяване от търговеца касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, без отношение към този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК се явяват както заведеното с вх. № 5257/14.VІІІ.2015 г. по описа на Варненския апелативен съд „Поредно заявление-искане” от Х. Н. С. за „пренасрочване” на делото пред ВКС, така и молбата с вх. № 478 от 18.І.2016 г. по описа на ВКС на третото лице М. Хр. Д. от [населено място], съдържаща оплакване, че първият заявител /неин баща/, като изключен съдружник от „В.” ООД, бил пререгистрирал същото в Е. при висящ съдебен спор, което обстоятелство сочело данни за: ”съставяне на документи с невярно съдържание и длъжностно престъпление”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13.V.2015 г., постановено по т. дело № 184/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2676 по описа за 2015 г.