О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2584 по описа за 2017 ., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 14668/28.VІІІ.2017 г. на С. И. С. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1743 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 17.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 6181/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 7372/7.Х.2016 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в І-16, по гр. д. № 5025/2015 г. С последното е бил отхвърлен пряк иск на настоящата касаторка срещу ответното [фирма]-София за присъждането на сума в размер на 30 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили поради допълнително влошаване /ексцес/ на здравословното й състояние в период от около 11 месеца след датата на процесното ПТП /26.01.2014 г./.
Оплакванията на касаторката С. са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ – ответното [фирма]-София да бъде осъдено да й заплати сума в размер на 30 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 16.ХІІ.2014 г. и до окончателното изплащане на задължението, а също и направените от нея по водене на делото разноски за всички инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, подателката й С. Ив. С. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 66 на І-во т.о. на ВКС от 5.VІІ.2012 г. по т. д. № 37/2011 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът да обсъди всички приети по делото доказателства при формирането на своите решаващи изводи относно релевантните за разглеждания спор факти?”
Отделно от това в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК от страна на С. се поддържа и твърдение, че с обжалваното решение въззивната инстанция се е произнесла „неправилно” по следния процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Когато по делото е установено, че полученото от пострадалото лице увреждане е или пряка последица от деликта или е съществувало преди настъпване на същото вредоносно събитие, но е било утежнено и влошено вследствие на деликта, то следва ли да се приеме, че е доказана причинно-следствената връзка между този деликт и претърпените от пострадалото лице вреди, които са свързани с това увреждане?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на дължимо, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на С. Ив. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло първоинстанционното решение, с което прекият иск на настоящата касаторка срещу [фирма] за обезщетяване на допълнителни нейни неимуществени вреди при ексцес е бил отхвърлен, САС е споделил решаващия правен извод на първостепенния съд, че тези вреди „не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП (настъпило на 26.01.2014 г. – бел. на ВКС), поради което не е възникнало задължение за ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за обезвреда” на същите. В тази връзка подробно е било обсъдено заключението на съдебномедицинската експертиза, изслушано по делото, в аспекта на това да се изключи вероятността установената дискова протрузия на ниво С5–С6 да е в причинна връзка с първоначалните телесни увреждания на С. от процесното ПТП, настъпило на 2.01.2014 г., доколкото ако в резултат на това вредоносно събитие е имало някакво разтяжение на шията й, „то оплакване би се появило веднага, а ако е имало някакво друго по-сериозно увреждане, то оплаквания също биха се появили веднага след травмата”, а не 10-11 месеца по-късно.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевираният от касаторката С. процесуалноправен въпрос се отнася пряко до правилността на атакуваното от нея въззивно решение, докато материалноправният въпрос в изложението към жалбата й е с изцяло хипотетичен характер: доколокото не е било проведено пълно главно доказване на ключов елемент от фактическия състав на деликта, а именно наличието на причинна връзка между първоначално получените от С. травми от ПТП, настъпило на 26.01.2014 г., и сега претендираните от нея неимуществени вреди при ексцес.
В заключение, погрешното отъждествяване от касаторката С. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация застрахователно д-во искане за това, касаторката С. Ив. С. ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да заплати на този застраховател дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева). Този размер на дължимото на застрахователя юрисконсултско възнаграждение е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ /във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1743 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 17.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 6181/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касаторката С. И. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. ІІ, ап. № 3 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр.ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящето касационно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2