О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
С., 23.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2318 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК -във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 402, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3926/8.ІV.2013 г. на [фирма]-С. /Е.[ЕИК]/, подадена против определение № 606 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 1015/2007 г., с което е била оставена без уважение молбата на този търговец, в качеството му на ответник по предявен от министъра на финансите иск с правно основание по чл. 180, ал. 1, т. 2, предл. 1-во Д. /отм./, за отмяна– по реда на чл. 402 ГПК – на допуснатото с определение от 25.ХІ.2008 г. по същото въззивно дело обезпечение посредством налагане на запор върху специална депозитарна банкова с/ка в [фирма]-С. с титуляр С. Д. Г. в качеството й на депозитар на същия търговец като залогодател по ЗОЗ в полза на заложния кредитор [фирма]-гр. Я..
Оплакванията на д-вото частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който това, наложено от въззивния съд обезпечение, да се отмени. Инвокиран е довод, че САС неправилно е приел, че обезпечителната нужда в случая съществува и понастоящем, тъй като от приложено към настоящата жалба разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП-С. от датата 6.ІІ.2013 г. било видно, че: „влязлото в сила решение по гр. д. № 1015/2007 г. е изпълнено, т. е. постигнати са целяните правни последици на осъдителното решение”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, като ответник по частната жалба, министърът на финансите писмено е възразил чрез своя процесуален представител както по допустимостта й, така и по основателността на развитите в нея оплаквания за неправилност на атакуваното определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че след като неговия иск с правно основание по чл. 180 Д. /отм./ е бил уважен с влязло в сила съдебно решение с предмет обявяването за недействителен по отношение на държавната на вписаният от този търговец на 28.V.2004 г. договор за особен залог, то сумите, преведени от депозитаря С. Д. Г. по специалната /депозитарна/ с/ка в [фирма]-С. в изпълнение на същия договор, следва да се считат притежание на търговеца настоящ частен жалбоподател.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в развилото се пред САС производство по чл. 402 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да остави без уважение искането на [фирма] с правно основание по чл. 402, ал. 1 ГПК, допусналият същото обезпечение с определението си от 25.ХІ.2008 г. Софийски апелативен съд, е приел че с влизането в сила – по реда на чл. 296, т. 3, предл. 2-ро ГПК – на съдебно решение, с което е бил уважен срещу дружеството настоящ частен жалбоподател иск с правно основание по чл. 180, ал. 1, т. 2, предл. 1-во Д. /отм./ на министъра на финансите за прогласяване за недействителен по отношение на държавата на вписаният на 28.V.2004 г. договор за особен залог върху вземане в размер на 9 656 180 лв. /девет милиона шестстотин петдесет и шест хиляди сто и осемдесет лева/, не може да се направи заключение, че „вече не съществува причината, поради която е било допуснато това обезпечение”, т.е. обезпечителната нужда продължава да е налице.
Съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК, респ. чл. 308, ал. 2 ГПК /отм./, обезпечение се допуска „по всички видове искове”. Влязлото в сила решение по гр. д. № 1015/2007 г. няма естеството на осъдително, т. е. не се ползва с изпълнителна сила. Поради това са правно несъстоятелни всички инвокирани от частния жалбоподател доводи, основани върху такова твърдение за процесуалната природа на посочения съдебен акт. При тези данни по делото, а и по аргумент за противното от текста на чл. 403, ал. 1 ГПК, се налага извод, че в процесния случай е вярна /правилна и законосъобразна/ преценката на САС досежно това, че обезпечителната нужда не е отпаднала и поради това искането на [фирма]-С. с правно основание по чл. 402, ал. 1 ГПК е неоснователно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 606 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1015/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2