4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 06.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1472 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2679/18.ІV.2016 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В. против определение № 214 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 29.ІІІ.2016 г., постановено по ч. т. д. № 603/2015 г., с което е била оставена без разглеждане жалба на този търговец от 25.V.2015 г. срещу действията на синдика на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Д., изразяващи се в извършени на датите 13 и 15 май 2015 г. продажби на имущество от патримониума на последното по реда на чл.чл. 717а – 717е ТЗ. С него частното пр-во пред Варненския апелативен съд е било прекратено с изричното посочване, че този съдебен акт „подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните”.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение, търговецът частен жалбоподател претендира отменяването му и „връщане на делото за ново разглеждане от друг състав”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответният по частната жалба И. Т. Б., действащ като синдик на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Д., област В., писмено е възразил както по допустимостта, така и по основателността й, претендирайки за потвърждаване на атакуваното с нея определение на Варненския апелативен съд. Във връзка с първото си възражение синдикът поддържа, че въззивната инстанция изрично била посочила във финалната част от диспозитива на това определение, че то „е окончателно и не подлежи на обжалване”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд срещу определение за неговото прекратяване, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Главното съображение на Варненския апелативен съд, за да остави частната жалба на софийското [фирма] без разглеждане, е било, че макар тя да е постъпила в срок и да е насочена срещу съдебен акт, „който принципно подлежи на обжалване”, подаването й в случая е извършено от нелегитимирано да атакува действията на синдика лице. Допълнителният аргумент за недопустимост на частното производство, основаван върху разпоредбите на чл. 717л, ал. 4 ТЗ-във вр. 435, ал. 4 ГПК, е изведен от въззивния съд от установеният пред него – след проведеното събиране на гласни доказателства – отрицателен факт за липса на упражнявано от търговеца настоящ частен жалбоподател владение върху движимите вещи, предмет на извършените от синдика продажби по реда на чл.чл. 717а – 717е ТЗ към всяка от датите 13 и 15 май 2015 г.
Вторият от тези два решаващи правни извода на Варненския апелативен съд е правилен /законосъобразен/ и затова ще следва да бъде споделен.
Съгласно разпоредбата на чл. 717к ТЗ, отнасяща се до придобиване и, относимото към процесния случай, „оспорване на собствеността”, купувачът на движими вещи става техен собственик, независимо от това дали са принадлежали на длъжника, а предишният собственик има право да получи цената, ако тя не е изплатена, а ако тя е била изплатена, той има право да иска от кредиторите и от длъжника това, което те са получили по разпределението. Отправянето на такова искане до съда по чл. 613 ТЗ за получаване на цената, ако тя не е изплатена, или съответно до кредиторите и/или до длъжника, в хипотезата когато същата е била вече изплатена, не се предпоставя от необходимост за атакуване действията на синдика по продажбата, извършена по реда на чл. 717а – 717е ТЗ, поради което законодателят не е предвидил и съответен процесуален ред за това. Съгласно чл. 717з, ал. 3 ТЗ, постановлението за възлагане издадено от съда по чл. 613 ТЗ, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника, поради което правилно е приетото в заключение с атакуваното определение, че настоящият частен жалбоподател не е лице, легитимирано да атакува извършената по горепосочения ред продажба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 214 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 29.ІІІ.2016 г., постановено по ч. т. д. № 603/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2