4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№393
София, 18.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3048 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8772 от 21.VІІІ.2011 г. на ловешкото [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 339 на Плевенския ОС, ГК, 1-и с-в, от 7.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 457/2014 г., с което за разликата над 1 809.49 лв. и до пълния предявен размер на претенцията от 5 600 лв., е бил отхвърлен неговия положителен установителен иск срещу ответното [фирма]-гр. П. за съществуването на такова вземане, предмет на заявление по чл. 410 ГПК, основано на данни за сключен между страните по спора договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма от 14.ІХ.2007 г.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Плевенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с решението на първостепенния съд, с което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск е бил уважен за пълния размер на вземането, произтичащо от сключения между страните по спора договор за изработка.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ловешкото [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Плевенският ОС се е произнесъл по три съществени процесуалноправни въпроса.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П., писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на 890 лв., представляващи равностойността на платения хонорар за един адвокат, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 00003723/7.Х.2014 г. Инвокиран е довод, че въззивното решение е необжалваемо предвид цената на положителния установителен иск.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. Л. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела, а според разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Видно от текста на чл. 1 от сключения между страните по спора на 14.ІХ.2007 г. договор за изработка на алуминиева дограма е, че както възложителят, така и изпълнителят са търговци /по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ/, а също и че последният, т.е. търговеца настоящ касатор, „приема да извърши изработка, доставка и монтаж на готова за експлоатация алуминиева дограма за обекта „Търговски комплекс” в УПИ ХІ-139, кв. 23 по плана на [населено място], [община], област Л.”. Тези обстоятелства налагат извод, че атакуваното от ловешкото „А.” Е. въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в размер на 5 600 лв. (пет хиляди и шестстотин лева).Същевременно разпоредбата на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че по искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, „действителността, изпълнението или неизпълнението й” или за нейното прекратяване и съответно последиците от това, се стига до образуване търговски спор /дело/. Ето защо, независимо от погрешното посочване на въззивната инстанция, че решението й „подлежи на обжалване пред ВКС”, същото, атакувано от ловешкото [фирма], представлява влязъл в сила съдебен акт, който /Вж. чл. 296, т. 1 ГПК/, който не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Следвало е Плевенският ОС, при надлежно извършване на задължителната проверка по чл. 285 ГПК, да разпореди връщането на касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 8772 от 21.VІІІ.2014 г. на [фирма]-гр. Л., подадена против въззивното решение № 339 на Плевенския ОС, ГК, 1-и с-в, от 7.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 448/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]– НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. ІІ, ап. № 3 СУМА в размер на 890 лв. (осемстотин и деветдесет лева), представляваща разноски за възнаграждението на един негов адвокат от АК-П., съгласно сключен договор за правна защита и съдействие № 00003723/7.Х.2014 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 3048 по описа за 2014 г.