О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 23.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………….. и с участието на прокурора ………..……………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 533 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7925 от 15.ХІІ.2015 г. на варненското [фирма], подадена против решение № 289 на Варненския апелативен съд, ТК, от 18.ХІ.2015 г., постановено по т. дело № 506/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 294/21.ІІІ.2014 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение 210/13.ІІІ.2015 г.) на Варненския ОС, ТК, по т. дело № 2596/2012 г. С последното, след като е било признато за установено в отношенията между ищцовото „Х. Велико Т.” АД-гр. В. Т. и търговеца настоящ касатор, че първото нямало непогасени към него задължения за консумирана електроенергия за периода от 1.ІІІ.2012 г. до 18.Х.2012 г. в размер на сума, възлизаща на 50 671.72 лв./по кредитно известие № [ЕГН]/29.ІІІ.2012 г. за консумирана ел. енергия за периода от 22.ІІ.2012 г. и до 21 март с.г./, привлеченото в процеса като трето лице-помагач дружество с ограничена отговорност „Х. Велико Т.” /с точно фирмено наименование „Х. ВТ`2012”/ е било осъдено – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – да заплати горепосочената сума на касатора, ведно със законната лихва върху нея считано от предявяване на обратния иск и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на варненското д-во касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение В ЧАСТТА му по установителния иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тази установителен иск за бъде отхвърлен: „като изцяло неоснователен”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й [фирма]-гр. Варна обосновава приложно поле на касационния контрол по отношение атакуваната част от това въззивно решение единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали заплащането на парично задължение за консумирана ел. енергия за отчетен период, в който не е възникнало договорно отношение между страните, представлява индиция за изпълнение на задължение по чл. 73 ЗЗД, а именно знание за плащане на чужд дълг и желание да освободи длъжника от задължението?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] със седалище в същия град писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Варненския апелативен съд решение в атакуваната негова част по уважения установителен иск, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от общо 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева).
Ответното по касация „Х. Велико Т.`2012” О., конституирано в процеса като трето лице-помагач на ответника настоящ касатор, не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част по уважения иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му по иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, Варненският апелативен съд е могъл да констатира, че в представеното по делото платежно нареждане от 19.ІІІ.2012 г. с наредител акционерното д-во „Х. Велико Т.” липсва посочване на такова основание за плащане, което изрично да сочи, че се погасява едно чуждо задължение. Въз основа на това обстоятелство е изведен решаващият правен извод на въззивната инстанция, че нито съвпадението в размера на дължима от третото лице сума с внесената такава на горепосочената дата от акционерното д-во наредител, нито съвпадането по време на транзакцията с последната дължима по съответния погасителен план от страна на третото лице вноска, „не могат да заместят липсващата воля за плащане на чуждо задължение” или, че „без изявление от страна платилия сумата за това, чие задължение плаща, кредиторът на две и повече лица не може едностранно и сам да решава задължението на кой от своите длъжници да погаси”.
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай обаче, касаторът не само, че не е навеждал конкретни доводи в подкрепа на който и да е от двата аспекта на това общо правно основание за допускане на касационно обжалване, но и материалноправният му въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, разкрива изцяло хипотетичен характер – точно такъв въпрос не е бил надлежно включен в предмета на спора и затова не е могъл да обуслови правните изводи на Варненския апелативен съд по това дело. /Напротив, въззивната инстанция надлежно е съобразила действащото правило на чл. 13, ал. 1 от ОУДПЕЕ, предвиждащо, че когато се подава заявление за продажба на ел. енергия и за същия обект има действащ договор с друг ползвател, новият договор не се сключва до прекратяването на стария./
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация [фирма] искане за това, касаторът [фирма]-гр. Варна ще следва – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да бъде осъден да му заплати сума в размер на 3 500 лв., представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 на Варненския апелативен съд, ТК, от 18.ХІ.2015 г., постановено по т. дело № 506/2014 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ – по иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище адрес на управление в [населено място], [улица], „Варна Т. – Е” – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище в [населено място], местността „Дългата лъка”, СУМА в размер на 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща изплатено възнаграждение за един негов адвокат от САС, съгласно договор за правна защита и съдействие № 3357.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 533 по описа за 2016 г.