О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 28.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 397 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 19228 от 5.ХІ.2018 г. на Л. Т. А. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 2186 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 14.VІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 1964/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2254/29.ХІ.2017 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-18, по т. д. № 1911/2017 г. С последното е бил отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 25, ал. 4 във вр. ал.6 ЗЮЛНЦ, предявен срещу ответното сдружение с нестопанска цел „Съюз на ветеринарните лекари в България”, чийто предмет е била отмяна на решението на ХХV конгрес на този СВЛБ, проведен на 11 май 2017 г. в частта му по т. 5 от дневния ред – за избирането на д-р Е. М. за председателя на този Съюз.
Оплакванията на касатора А. са за неправилност на въззивното решение: поради неговата необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивния иск на настоящия касатор срещу ответното сдружение с нестопанска цел СВЛБ с правно основание по чл. 25, ал. 4 /във вр. ал. 6/ ЗЮЛНЦ да бъдел уважен, вкл. и като на А. бъдат присъдени всички направени по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за „очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), така и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните шест правни въпроса:
1./ „Законосъобразно и допустимо ли е решаващият съд да обяви едва в мотивите на решението си, че „ревизира” становището си, демонстрирано пред страните в съдебно заседание по отношение на неприети по установения процесуален ред доказателства и да обоснове крайния си извод именно с тези доказателства?”;
2./ „Законосъобразно и допустимо ли е след изтичането на срока по чл. 367 ГПК, при липса на обуславяща допълнителна искова молба по реда на чл. 372 ГПК, да бъде давана друга, допълнителна възможност на ответника да представи допълнителен писмен отговор и доказателства по реда на чл. 373 ГПК?”;
3./ „Законосъобразно и допустимо ли е въззивният съд да приеме и обоснове съдебния си акт с представено извън срока по чл. 367 ГПК и неприобщено по делото допълнително становище от представител на юридическото лице – СВЛБ, чието вписване по фирменото дело е спряно със съдебен акт?”;
4./ „Законосъобразно и допустимо ли е второинстанционният съд в съдебно заседание да направи извод и с това да обоснове решението си, че изрично неприети от първоинстанционния съд доказателства, приема да са част от доказателствата по делото пред първата инстанция?”;
5./ „Законосъобразно и допустимо ле и съдът да обвърже решението си с възражения, невъведени от ответника в преклузивния за това срок по чл. 367 и при наличие на подадено в законния срок становище на ответника за неоспорване на исковите претенции?”;
6./ „При условията на чл. 22, ал. 1, т. 5, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ относно начина на установяване факта на прекратено членствено правоотношение, достатъчно ли е в Устава на Сдружението, който всеки негов член е приел да спазва, да се предвиди, че при неплащане на членски внос за годината членовете се считат за самоизключили се, с което отпада и членството им?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация сдружение с нестопанска цел „Съюз на ветеринарните лекари в България” писмено е възразило чрез новоизбрания свой председател Е. Йорд. М. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 300 лв. (триста лева), във връзка с което по делото са представени Договор за правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Л. Т. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Атакуваното въззивно решение не е „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът /ЗЮЛНЦ/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Напротив, при потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърлянето – като неоснователен – на конститутивния иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен срещу ответното сдружение с нестопанска цел „Съюз на ветеринарните лекари в България” /”СВЛБ”/, въззивната инстанция е приела, че същественият за спора въпрос е бил този, дали продължителното /надхвърлящо съответната календарна година – бел. на ВКС/ неплащане на членски внос от страна на новоизбрания негов председател М. е могло да резултира в прекратяване на членството му в този Съюз. Предвид липсата на предхождащо процесния ХХV-ти Конгрес констатиране – по смисъла на чл. 22, ал. 4 ЗЮЛНЦ – на отпадането на Е. М., съставът на САС е изградил решаващия си правен извод досежно това, че членството му не е било прекратявано и затова същият е отговарял на положителното изискване „за непрекъснат членски стаж 5 (пет) години към дата на провеждане на Конгреса”, визирано в текста на чл. 20, ал. 1 от Устава на СВЛБ досежно избора на негов председател.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делбото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите 5 (пет) въпроса, формулирани в изложението на касатора А. по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му се отнасят изцяло до правилността на постановеното от САС решение, съдържайки собствените му питания: „законосъобразно ли е”, „допустимо ли е”. Но погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Селективният критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е налице обаче във връзка с последния релевиран в изложението на касатора правен въпрос – този с пореден № 6. От значение за точното прилагане на закона – чл. 22, ал. 1, т. 5, във вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, а оттам и за развитието на правото, е изясняването дали е достатъчно в устава на дадено сдружение с нестопанска цел да е предвидено, че при неплащане на членски внос за съответната календарна година членовете се считат за самоизключили се, за да може да се приеме, че по този начин членственото им правоотношение надлежно е прекратено, респ. не противоречи ли на горепосочения материален закон клауза в устава на сдружение с нестопанска цел за фингираното изключване на негов член.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2186 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 14.VІІІ.2018 г., постановено по т. дело № 1964/2018 г.
У К А З В А на касатора Л. Т. А. от [населено място], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. V, офис# 501 – ч/з адв. Л. С., че следва в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за платена по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., чийто размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2