4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 17.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 668 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6421/28.І.2015 г. на ихтиманското [фирма], подадена против определение № 2417/17.ХІІ.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, постановено по т. д. № 933/2014 г., с което – като процесуално недопустима (просрочена) – е била оставена без разглеждане молба на този търговец за допълване /по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК/ на постановеното по същото дело въззивно решение № 643/6.ХІ.2014 г. в частта му за разноските, която е била изпратена по пощата с клеймо от датата 22 ноември 2014 г.
Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за необоснованост на атакуваното прекратително определение, тъй като въззивният съд погрешно бил приел датата 22.ХІ.2014 г. в пощенското клеймо като такава от деня на изпращане, вместо на получаване на процесната писмовна пратка, докато действителната такава, а именно 20.ХІ.20014 г., удовлетворяваща изискването на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК, била надлежно поставена в пощенското клеймо в станцията на изпращача. В потвърждение на това обстоятелство по делото са представени в заверени от процесуалния представител на частния жалбоподател от САК ксерокопия на следните документи: 1./ Пощенска разписка № 467 от пощенски клон София-1303 с пощенско клеймо от датата 20 ноември 2014 г.; 2./ Два броя фактури заедно с касови бонове, издадени на [фирма] от същия пощенски клон на същата дата – /двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година/; 3./ Обратна разписка (известие за доставяне), удостоверяваща получаването на същата пощенска пратка от Апелативен съд – Пловдив.
Ответното по частната жалба [фирма] със седалище в [населено място], [община], област Пловдив не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за необоснованост на атакуваното прекратително определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1-во ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба на [фирма]-гр. И., Софийска област, е основателна.
Върху приложения на л. 54 от т.д. № 933/204 г. по описа на Пловдивския апелативен съд плик с формат А-4 има две пощенски клейма – съответното от датите 22.ХІ.2014 г. и 26.ХІ.2014 г., като същевременно върху лицевата му страна е бил поставен и контролен баркод: R PS 1303 006QRJ U.
Видно от приложената /в заверено ксерокопие/ към настоящата частна жалба пощенска разписка № 467 /вкл. пощенското клеймо върху нея/, е, че пощенска пратка с горепосочения баркод, подадена от [фирма] и адресирана до Пловдивския апелативен съд, е била подадена на датата 20 /двадесети/ ноември 2014 г.
Видно от приложеното /в заверено ксерокопие/ „известие за доставяне” или т. нар. обратна разписка, е, че пратка със същия контролен баркод е била получена на 24.ХІ.2014 г. (присъствен ден, понеделник) в канцеларията на Пловдивския апелативен съд от длъжностно лице с фамилия А.. Това отбелязване напълно съответства на датата, когато молбата на търговеца настоящ частен жалбоподател с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е била заведена в регистратурата на Пловдивския апелативен съд, видно от положения щемпел върху нея: вх. № 7440 от 24 ноември 2014 г. Отделно от тома може да се констатира и факта, че най-отгоре върху същата молба съдебния служител е направил саморъчната отметка: „пол. с обр. р-ка изпратено- 20.11.14 г.”.
При тези данни се налага извод, че подаването на молбата за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, извършено по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК, е станало в пределите на преклузивния 7-дневен срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ и затова делото следва да бъде върнато на същия състав на Пловдивския апелативен съд – за произнасяне по съществото на искането с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 2417/17.ХІІ.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, постановено по т. д. № 933/2014 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на този съд – за произнасяне по молбата с вх. № 7440/24.ХІ.2014 г. на ихтиманското [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 668 по описа за 2015 г.