О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София,20.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1123 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 596/23.І.2018 г. на смолянското „Хримибо” ЕООД, подадена чрез неговите управител и синдик против решение № 274 на Великотърновския апелативен съд от 19.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 237/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 73/21.ІV.2017 г. на ОС-Плевен по т.д. № 189/2016 г. С последното, на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, е била прогласена за недействителна спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на „Мир-Плевен” ЕООД (в Н.) на извършената на 10 юни 2015 г. от това д-во в капитала на търговеца настоящ касатор апортна вноска на недвижими имоти и движими вещи, възлизаща на обща стойност от 1 510 500 лв. (един милион петстотин и десет хиляди и петстотин лева), надлежно вписана в ТР по партидата на касатора под № 20150610173457.
Оплакванията на смолянското „Хримибо” ЕООД са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /ТЗ/, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отменителния иск на ищцовото „Мир-Плевен” ЕООД (в Н.) с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ да се отхвърли – като неоснователен и недоказан, вкл. ведно с присъждането на всички направени от касатора разноски по водене на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по следните три материалноправни и един процесуалноправен въпрос:
1./ „Дали при последващ апорт на недвижими имоти и движими вещи в капитала на съществуващо търговско дружество /трето лице/ следва последното, като приобретател, да знае, че с апортирането прехвърлителят уврежда интересите на кредиторите си?”;
2./ „Съдилищата длъжни ли са да изследват наличието на знание у третите лица за увреждането?”;
3./ „Налице ли е увреждане на кредиторите при възмездна сделка чрез получаване на равностойността на имуществото в дялове?”;
4./ „При последващ апорт на недвижими имоти и движими вещи в капитала на съществуващо търговско дружество-трето лице, от кой момент е налице свързаност между приобретател и прехвърлител по смисъла на § 1, ал. 1, т.т. 4 и 5 от Допълнителните разпоредби на ТЗ – от момента на вземане на решението или от момента на вписването на увеличението на капитала чрез апорт?”;
Ответното по касация „Мир-Плевен” ЕООД-гр. П. (в Н.) не е ангажирало становище на свой представител /синдик/ нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на смолянското „Хримибо” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение Великотърновският апелативен съд е приел както, че процесният апорт на недвижими имоти и движими вещи е бил извършен в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /от страна на кредитора на плевенския търговец „Рисайклинг България” ООД/, така и че „Мир-Плевен” ЕООД и физическото лице Х. М. Б. имат качеството на свързани лица „към момента на извършване на апорта” в капитала на смолянското „Хримибо” ООД – по смисъла на § 1, ал. 1, т.т. 4 и 5 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, след като „Мир-Плевен” ЕООД е било прието за съдружник в „Хримибо” ООД именно от Б., притежаващ тогава 1 дял от капитала на касатора и така, с внасянето на процесната непарична вноска, „Мир-Плевен” ЕООД е станало притежател на 3 021 дяла от капитала на „Хримибо” ООД /т.е. над 5% от всички дялове/. Като обективна проявна форма на увреждането по смисъла на т. 6 на чл. 647, ал. 1 ТЗ въззивната инстанция е възприела бъдещото затрудняване на кредиторите на този длъжник да се удовлетворят от имуществото му, понеже като резултат от извършения апорт „Мир-Плевен” ЕООД се е лишило от правото си на собственост върху процесните недвижими имоти и движими вещи, намалявайки по този начин „ликвиден актив от своето имущество”, докато полученото като дялове от капитала на „Хримибо” ООД, „не гарантира в еднаква степен възможността за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност”. Съобразено е било в тази връзка от въззивния съд, че реалната стойност на дяловете от капитала на „Хримибо” ЕООД е променлива величина, представляваща функция от имущественото състояние на същото дружество, а оттам – че евентуално предприето принудително изпълнение върху дяловете от капитала на този търговец /по реда на чл. 517 ГПК/ би било по-трудно осъществимо, отколкото спрямо вещите, които в своята съвкупност, представляват съдържанието на процесната непарична вноска.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че същият релевантен въпрос, бил той материалноправен или процесуалноправен, трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и 4-те формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер: предвид приетото от въззивната инстанция, че „увреждането е обективен факт и не е обусловено от субективното отношение на длъжника”, както и че възмездният характер на атакуваната разпоредителна сделка не изключва увреждането на кредиторите на несъстоятелния търговец-длъжник в аспекта на затрудняването им да се удовлетворят от онази част от неговото имущество, която е била предмет на процесния апорт и при съпоставка с процесуалния ред по чл. 517 ГПК. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането дали е налице някоя от допълнителните предпоставки за това /по т.т. 1-3 на същия законов тест/. В заключение, единствено за прецизност ще следва да се отбележи, че към датата на постановяване на атакуваното въззивно решение в текста на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК не съществува предпоставка за допустимост на касационния контрол, която да предпоставя, че релевантният за изхода по конкретното дело въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ е „решаван противоречиво от съдилищата”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 на Великотърновския апелативен съд от 19.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 237/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2