2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 04.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1824 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК-във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2343-Д от 29.ІV.2014 г. на А. Д. К. от [населено място], подадена против определение № 180 на Шуменския ОС от 22.ІV.2014 г., постановено по ч. т. д. № 714/2013 г., с което са били оставени без разглеждане както неговото възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу Заповед № 1128/18.VІІ.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2101/2013 г. по описа на РС-Шумен, така и частната му жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК срещу разпореждане по същото дело от 18.VІІ.2013 г. за уважаване на молбата на кредитора [фирма]-София за незабавно изпълнение на същото парично задължение в размер на 1 101.66 лв. представляващо главница по договор за кредит и още 309.97 лв. – договорна лихва за периода от до за периода от 21.ІХ.2011 г. до 14.VІІ.2013 г.
Оплакванията на частния жалбоподател К. са за постановяване на атакуваното прекратително определение при допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила „и неправилно интерпретиране на фактическата обстановка”. Поради това се той претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на Шуменския ОС за решаване по същество.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността й, претендирайки за потвърждаване на атакуваното прекратително определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно пр-во пред Шуменския ОС, настоящата частна жалба на А. Д. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове за това, не се вземат предвид от съда. Преклузивният срок по чл. 423, ал. 1 ГПК за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен и започва да тече от момента, в който длъжникът е „узнал” за издадената срещу него заповед за изпълнение. Без значение е кога заявителят (кредитор) практически се снабдява с издадената му заповед за изпълнение и изп. лист и, съответно, кога се обръща към съответния съдебен изпълнител за предприемане на принудително изпълнение срещу соя длъжник. Като е съобразил, че в процесния случай К. е подал възражението си пред въззивната инстанция на датата 4 декември 2013 г., но е узнал за издадената в полза на [фирма]-София заповед за изпълнение още на 12 август с.г., Шуменският ОС е направил законосъобразен извод, че същото възражение е процесуално недопустимо (просрочено), защото подаването му е следвало да стане най-късно на датата 12 септември 2013 г. (присъствен ден, четвъртък). (
В заключение правно несъстоятелни в тази връзка са доводите на частния жалбоподател, че щом снабдяването му с незаверен препис от издадената срещу него заповед за изпълнение въз основа на документа по чл. 417, т. 2 ГПК, било станало преди още тя и издадения въз основа на нея изпълнителен лист да са били получени от кредитора /заявител/ [фирма]-София, което било „станало месеци по-късно”, релевантното „узнаване” следвало да се преценява след настъпването на последния факт. Видно от отбелязването върху гърба на намиращата се в първоинстанционното дело заповед за незабавно изпълнение, банката заявител е получила изпълнителен лист, издаден въз основа на същата на датата 22.VІІІ.2013 г., но и това обстоятелство е ирелевантно по отношение настъпването на установения в закона начален момент, от който започва да тече преклузивния срок за подаване на възражение срещу такава заповед за изпълнение на парично задължение пред въззивната инстанция. Ето защо, дори и ако само условно бъде възприета тезата на частния жалбоподател К., то настоящето му възражение пред въззивния съд по чл. 432 ГПК се явява просрочено и към датата 22.ІХ.2013 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 180 на Шуменския окръжен съд от 22.ІV.2014 г., постановено по ч. т. дело № 714/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1824 по описа за 2014 г.