4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 10.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………….…………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………….……, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1452 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 2081/26.ІV.2017 г. на М. К. Х. и Н. С. Н.-Х. – двамата от [населено място], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от определение № 49 на Великотърновския апелативен съд от 21.ІІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 69/2017 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу определение № 68/30.І.2017 г. на ОС-Ловеч по т. д. № 46/2016 г.: за отхвърляне на искането им с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса по въззивната им жалба срещу първоинстанционното решение за разликата над 1 698.86 лв. и до пълния размер на дължимата такава от 3 397.71 лв. /или за 1 698.85 лв./.
Оплакванията на двамата частни касатори са за постановяване на въззивното определение в атакуваната негова част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на искането им с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК от настоящата инстанция, с който то да бъде удовлетворено напълно, т.е. и за въпросната разлика от още 1 698.85 лв., останала дължима като държавна такса по въззивната им жалба срещу първоинстанционното решение на ОС-Ловеч.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към настоящата частна жалба, инкорпорирано като Раздел І от нейния текст, подателите й Х. от [населено място] обосновават приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от определението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в 4, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните четири материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Съществува ли възможност съдът да откаже освобождаване от заплащане на държавна такса в пълен размер, мотивирайки отказа си с довод, че няма изискване в закона държавната такса да се плати с едномесечния доход от обезщетения за безработица, който молителите получават?”;
2./ „Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК?”;
3./ „Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителите и членовете на семейството разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата д. т. и попада ли сред тези критерии обстоятелство, че единствените месечни доходи на молителите са получаваните от тях обезщетения за безработица?”;
4./ „Представлява ли ангажирането срещу съответния хонорар на адвокат, необходимо за упражняване на признато и гарантирано от закона право на защита на ответниците по предявен срещу тях иск, основание да бъде постановен отказ по искането им по чл. 83, ал. 2 ГПК?”
Първият от тези въпроси бил разрешен в противоречие с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Опр. № 8/6.І.2017 г. на състав на І-во т.о. на ВКС по ч. т. д. № 1957/2016 г., вторият и третият – в противоречие с такива Опр. № 274/12.V.2016 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по ч. гр. дело № 1842/2015 г. и Опр. № 44/18.І.2017 г. на ІV-то г.о. на ВКС по ч. гр. дело № 4453/2016 г., докато последният бил разрешен в противоречие с Опр. № 97/1.ІІІ.2016 г. на състав на ІV-то г.о. на ВКС по ч. гр. дело № 407/2016 г.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на М. К. Х. и Н. С. Н.-Х. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да намали наполовина размера на дължимата от Х. по въззивната им жалба държавна такса Великотърновският апелативен съд е приел, че няма основание за пълното им освобождаване от нейното заплащане, тъй като за това не е достатъчно те да са затруднени да го предприемат, а е необходимо да нямат изобщо такава възможност, като същевременно липсва законово изискване дължимата държавна такса да може да се плати с едномесечния доход, който съпрузите-молители получават.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение се оказва, че формулираните от частните касатори Х. въпроси с поредни номера 2 и 3 в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК имат изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваната част от неговото определение. Докато релевираният правен въпрос с пор. № 1 е бил разрешен не в противоречие, а в точно съответствие с цитираното и представено във връзка с него Опр. № 8/6.І.2017 г. на състав на І-во т.о. на ВКС по ч. д. № 1957/2016 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, очевидно допускащо заплащане само на половината от дължимата държавна такса – при съобразяване точния смисъл на разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК, която винаги предпоставя съдебна дискреция, основаваща се върху възприемането като релевантни за преценката относно „достатъчност на средствата” на редица конкретни обстоятелства, всяко едно от които няма правно естество. Ето защо, в равна степен това разбиране се отнася и до последния от релевираните от двамата частни касатори правен въпрос: дали ангажирането срещу съответния реално изплатен хонорар на адвокат е обстоятелство, сочещо на възможностите им те да поемат заплащането и на половината от дължимата държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Цитираното и представено от Х. в тази връзка Опр. № 97/1.ІІІ.2016 г. на състав на ІV-то г.о. на ВКС по ч. гр. дело № 407/2016 г., постановено в пр-во по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съдържа мотива, че: „…при извършването на съвкупна преценка за освобождаването от внасяне на държавна такса, съдът може да вземе предвид размера на изплатеното адвокатско възнаграждение, както и уговорения начин на плащането му, съобразено с цената на иска и другите относими обстоятелства”. В точно съответствие с това в процесния случай въззивният съд е съобразил обстоятелството, че настоящите двама частни касатори са заплатили реално адвокатски хонорар в размер общо на сумата от 5 558 лв. „на две вноски”, обсъждайки го в съвкупност с останалите положителни данни по делото, че те са в трудоспособна възраст, физически здрави са и имат задоволена жилищна нужда. Поради това, че не се констатира твърдяното от Х. противоречие между атакуваната част от определението на Великотърновския апелативен съд, от една страна и горното определение на състав на ІV-то г.о на ВКС по ч. гр. дело № 407/2016 г. – от друга, частната им касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 49 на Великотърновския апелативен съд от 21.ІІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 69/2017 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
.