5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 06.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………….……..……. и с участието на прокурора ………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3134 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 104794/10.ІХ.2014 г. на застрахователя [фирма]-София, подадена против разпореждане /резолюция/ на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-В, от 14.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 2422/2014 г., с което – като процесуално недопустими – са били оставени без уважение исканията на този търговец за заместването му като ответник (в хипотезата на прехвърлен застрахователен портфейл) със застрахователната компания [фирма]-София или, алтернативно, за конституиране на последното д-во като трето лице-помагач.
Единственото оплакване на застрахователя настоящ частен жалбоподател е постановяване на атакуваното разпореждане /резолюция/ при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който едно от неговите две алтернативно формулирани искания да бъде удовлетворено.
Ответникът по частната жалба Б. В. М. от София /ищец по пряк иск срещу настоящия частен жалбоподател/ не е ангажирал свое становище по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане /резолюция/ на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е частично основателна.
Производството по в. гр. дело № 2242/2014 г. е образувано пред СГС по въззивна жалба на Б. В. М. от София срещу частта от първоинстанционното решение на СРС, ІІ ГО, 73-и с-в, от 30.І.2012 г. по гр. дело № 47207/2010 г., с която е бил отхвърлен неговия иск срещу застрахователя [фирма]-София с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ за разликата над присъдената сума от 1 304.32 лв. и до пълния предявен негов размер от 2 389.75 лв. Повече от година и половина след постановяването на това решение, със съвместна молба от 6.ХІ.2013 г. ответното [фирма]-София и неучастващото в делото [фирма]-София са сезирали първостепенния съд с искания за:
1. За заместване на ответника „по право” с втория застраховател като страна в процеса, предвид извършеното междувременно прехвърляне на целия негов застрахователен портфейл при условията на чл. 108-111 КЗ;
2. Алтернативно – за встъпването на [фирма]-София като трето лице-помагач на страната на застрахователя първоначален ответник и последващото заместване на последния в това му процесуално качество с прекратяване на исковото пр-во спрямо него.
Тези две искания са били аргументирани с твърдения, че по силата на сключен писмен договор застрахователят [фирма]-София е прехвърлил целия свой застрахователен портфейл на [фирма]-София, а с разрешение № 728-ОЗ/2.Х.2013 г. зам. председателят на КФН, ръководещ управлението „Застрахователен надзор” е одобрил това прехвърляне /ведно с активите за покритие на техническите резерви/, поради което, считано от датата на въпросното разрешение по чл. 108, ал. 1 КЗ, всички задължения на застрахователното д-во ответник са преминали към застрахователя приобретател на неговия портфейл.
С атакуваното разпореждане /резолюция/ СГС е оставил без уважение – като „недопустими пред въззивната инстанция” – исканията за замяна на ответника и за конституиране на приобретателя на застрахователния портфейл като трето лице- негов помагач.
Този решаващ правен извод на въззивния съд не може да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 226 ГПК урежда процесуалните последици от прехвърляне на спорното материално право в хода на делото, предвиждайки обаче във втората си алинея особени правила за встъпване на приобретателя като страна във висящия процес и съответно – за заместване на праводателя. Но същите особени правила не намират приложение в хипотеза, в която прехвърлянето на спорното право се придружава и от акт на държавен орган – като елемент от неговия фактически състав, гарантиращ интересите на насрещната страна в правоотношението, т.е. на застрахования /ищеца/. В така визираната хипотеза, макар да произтича пряко от договора между праводателя и приобретателя, частното приемство в материалното право води до особен вид законово процесуално приемство на страната на праводателя, което следва да бъде зачетено от решаващия съд – независимо от инстанцията, в която протича разглеждането на спора. В този смисъл е и трайната практика, обективирана в решение № 34/1.ІV.2003 г. по гр. дело № 247/2002 г. на 5-чл. с-в на ГК на ВКС, според което макар да е присъщо преди всичко на универсалното материалноправно приемство, законовото процесуално приемство е възможно и в хипотезата на частно материалноправно приемство: когато последното се дължи на държавен акт и на сключен и одобрен въз основа на него договор за покупка по чл. 93 и чл. 94 ЗБ (отм.) на обявена в несъстоятелност кредитна институция. В настоящия случай приемството, въз основа на което частният жалбоподател [фирма]-София е претендирал заместването му като ответник по осъдителния иск на Б. В. М. от София, е настъпило като резултат от договор между двете застрахователни д-ва по чл. 108, ал. 1 КЗ за прехвърляне на цялостен застрахователен портфейл, който е бил сключен след приключването на съдебното дирене в първата инстанция и разрешение № 728-ОЗ/2.Х.2013 г. на зам. председател на КФН. Според разпоредбата на чл. 111, ал. 1 и 3 КЗ прехвърлянето на застрахователен портфейл има действие от издаване на разрешението по чл. 108, ал. 1 от същия кодекс и след извършването му прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори
Мотивиран от горното и на основание чл. 222 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане /резолюция/ на Софийския градски съд, Адм отделение, с-в ІІІ-В, от з.з. на 14.VІІ.2014 г., постановено по в. гр. дело № 2422/2014 г. в частта, с която е била оставена без уважение молбата на застрахователя [фирма]-София за заместването му като въззиваем в производството пред този съд със [фирма]-София, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], КАТО СТРАНА /въззиваем/ в производството по в. гр. дело № 2422/2014 г. по описа на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-В.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. VІІ, офис № 12.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането /резолюция/ на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-В, от з.з. на 14.VІІ.2014 г., постановено по в. гр. дело № 2422/2014 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е било отказано конституирането на [фирма]-София като трето лице-помагач на страната на въззиваемото [фирма]-София.
В р ъ щ а делото на същия състав на СГС за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 3134 по описа за 2014 г.