4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 15.10. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………… ….и с участието на прокурора …………………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2612 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 17994 от 23.VІ.2014 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против въззивното решение № 869 на Пловдивския ОС, ГК, 7-и с-в, от 10.V.2014 г., постановено по гр. дело № 596/2014 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение, признаващо за установено по отношение на това д-во обстоятелството, че ЕТ Д. Г. К. от [населено място], действащ с фирмата „ВИПЕРА-Д. К.”, не му дължи сума в размер на 7 078.62 лв. (седем хиляди и седемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), начислена по ф/ра от 18.VІІ.2013 г. и представляваща „корекция” на сметка за изминал период – интервалът 24.VІІІ-2012 г. – 30.Х.с.г. за животновъден обект, находящ се в стопанския двор на [населено място], община Симеоновград, област Хасково.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон „и при непълнота на доказателствата”. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който установителния иск на ЕТ срещу д-вото касатор с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК и предмет недължимостта на горепосочената сума от 7 078.62 лв., представляваща т.нар. „корекция” на сметка за доставена ел. енергия за изминал период, да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на всички направени от ответника по претенцията съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пловдивското [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. Г. К. от [населено място], действащ като едноличен търговец с фирмата „ВИПЕРА-Д. К.” /ЕИК[ЕИК]/, писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив не само по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, но и по допустимостта на самата касационната жалба, която въззивният съд следвало да върне – на основанието по чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Претендира се присъждане на разноски за настоящето касационно пр-во в размер на сумата от 850 лв., изплатена в брой като възнаграждение за един негов адвокат по изготвянето на този писмен отговор по жалбата, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 83865/18.VІІ.2014 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. Търговско по характера си е всяко дело, заведено по иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й. Наред с това, според дефиницията на понятието „клиент” в чл. 4, ал. 3 от Общите условия на д-вото касатор, одобрени с Решение № ОУ-013/10.V.2008 г. на ДКЕВР, това е и потребителят на електрическа енергия „за стопански нужди”, който може да е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на [фирма] съгласно действащото законодателство. Ищецът по делото, по което е било постановено атакуваното въззивно решение, е търговец по смисъла на чл. 56 ТЗ. Търговец е и касаторът по смисъла на чл. 1, ал.2, т. 1 ТЗ. Сключената помежду им при общи условия, т. е. по реда на чл. 298 ТЗ, сделка има естеството на търговска продажба с предмет снабдяването с електрическа енергия на обект, посочен в исковата молба като „животновъден” и находящ се в стопанския двор на [населено място], Х.. Следователно атакуваното от пловдивското [фирма] въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на иска под законоустановения минимум от 10 000 лева. Ето защо, независимо от погрешното посочване на въззивната инстанция във финалната част от диспозитива на атакуваното решение, че то подлежало „на касационното обжалване пред ВКС”, същото представлява влязъл в сила съдебен акт, който /по арг. от текста на чл. 296, т. 1 ГПК/ не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 17994/23.VІ.2014 г. на [фирма]-гр. Пловдив /ЕИК[ЕИК]/, подадена против въззивното решение № 869 на Пловдивския ОС, ГК, 7-и с-в, от 10.V.2014 г., постановено по гр. дело № 596/2014 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на едноличния търговец Д. Г. К. от [населено място], [улица], действащ с фирмата „ВИПЕРА-Д. К.” СУМА в размер на 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляваща платен в брой хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 83865/18.VІІ.2014 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2