4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София,18.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 776 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10996 от 19.ХІІ.2013 г. на [фирма]-София, подадена против онази част от решение № 117 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 12.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 283/2013 г., с която като начален момент за дължимост на законната лихва върху допълнително присъденото на основание чл. 226, ал. 1 КЗ застрахователно обезщетение от 40 000 лв., е била посочената датата на настъпване на процесното ПТП – 21.VІ.2008 г., вместо приетата от първостепенния съд /при уважено възражение на търговеца по чл. 111, б. „в” ЗЗД/ по-късна такава, а именно 6 февруари 2010 г.
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и осъждане на ответницата по касация Л. С. К от [населено място] да заплати на дружеството направените за настоящето касационното пр-во разноски в размер на 2 100 лв. – съгласно приложените договор за правна и защита и съдействие, сключен с бургаското адвокатско д-во „К., С.&Со” и списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че необосноваността на въззивното решение в атакуваната негова част се изразявала в „липса на каквито и да е мотиви, липса на каквото и да е обсъждане на претенцията за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговата търговска колегия, както следва: 1./ № 329/21.ІV.2008 г. по т. д. № 1032/07 г.; 2./ Р. № 72/30.ІV.2009 г. по т. д. № 475/08 г. и 3./ Р. № 175/28.Х.2011 г. по т. д. № 54/2010 г.; 4./ Р. № 97/6.VІІ.2009 г. по т. д. № 475/08 г.; 5./ Р. № 67/24.VІV2011 г. по т. д. № 323/2010 г., по материалноправния въпрос: „С каква давност се погасяват лихвите върху обезщетенията за претърпени неимуществени вреди – кратка, тригодишна по чл. 111, б. „в” ЗЗД или обща, петгодишна по чл. 110 ЗЗД?” Същевременно липсвала съдебна практика по процесуалноправния въпрос: ”Дали въззивния съд е задължен да обсъди и на свой ред да се произнесе по правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, направено с отговора по исковата молба?”
Ответницата по касация Л. С. К от [населено място] не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от застрахователя негова част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на [фирма].-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Не е налице основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол – предвид наличието на последваща задължителна съдебна практика на ВКС по релевирания от застрахователя правен въпрос дали въззивният съд е задължен да обсъди и на свой ред да се произнесе по правопогасяващо задължение за изтекла погасителна давност, направеното с отговора по исковата молба. Според т.т. 2 и 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1 от 9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., което е издадено след постановяване на атакуваното въззивно решение, отговорът на така релевирания процесуалноправен въпрос е положителен – при изричното посочване, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Налице е обаче основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване по първия релевиран в изложението към касационната жалба въпрос: „С каква давност се погасяват лихвите върху обезщетенията за претърпени неимуществени вреди – кратка, тригодишна по чл. 111, б. „в” ЗЗД или обща, петгодишна по чл. 110 ЗЗД?”, тъй като при направено от застрахователя настоящ касатор още с отговора по исковата молба възражение „за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за мораторна лихва” с изрично позоваване на кратката, тригодишна давност – с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие /процесното ПТП/ и датата на завеждане на исковата молба, то е следвало да бъде надлежно обсъдено в мотивите на Бургаския апелативен съд към атакуваното решение, приемащо – за разлика от това на първостепенния съд, че законна лихва върху допълнително присъдената сума в размер на 40 000 лв. се дължи от датата на процесното ПТП /21 юни 2008 г./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 12.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 283/2013 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ – относно началната дата, считано от която се начислява законна лихва върху главницата на допълнително присъденото застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв.
У К А З В А на касатора [фирма]-София, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд за държавни такси сума в размер на 175.38 лв. (сто седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна държавна такса, дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на първото отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните: [фирма]-София и Л. С. К от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2