О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
С., 25.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2087 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по две частни жалби на кредитна институция срещу последователни определения на въззивен съд по чл. 274, ал. 3, т. 2-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК и съответно – по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК /във вр чл. 262, ал. 1 ГПК/.
І. Частната касационна жалба с вх. № 1098 от 25.І.2013 г. на [фирма]-С. /Е.[ЕИК]/ е била подадена против въззивното определение № 654 на Русенския ОС, ТК, от з.з. на 12.ХІІ.201 г., постановено по ч. т. д. № 404/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на тази кредитна институция срещу първоинстанционното разпореждане на РС-Русе, от 15.Х.2012 г. по ч. гр. дело № 7397/2012 г.: за частичното отхвърляне на заявлението й по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК за издаване на заповед за изпълнение на нейни вземания единствено срещу посочените в него петима солидарно отговорни длъжници поръчители, надхвърлящи законоустановения минимум от 5 000 лева.
Оплакванията на банката частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което тя претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдело разпоредено на първостепенния съд да издаде исканата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК срещу посочените в заявлението петима солидарно отговорни длъжници поръчители на кредитополучателя [фирма]-гр. Р. и солидарно отговорния с него главен длъжник [фирма]-гр. С. З., както следва: 1./ [фирма]-гр. С. З.; 2./ [фирма]-гр. Ст. З.; 3./ [фирма]-гр. Р.; 4./ С. П. К. от [населено място]; 5./ И. М. П. от [населено място].
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Русенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ решения на отделни състави от неговата търговска колегия, както следва: 1./ Р. № 58 от 15.ІV.2009 г. по т.д. № 584/08 г.; 2./ Решение № 92 от 16.VІ.2009 г. по т. д. № 467/08 г. на ІІ-ро т. о.; 3./ Решение № 130 от 27.Х.2009 г. по т.д. №139/09 г. на І-во т.о. В тази връзка в изложението на банката частен касатор се твърди, че: „Русенският ОС неправилно е приложил изводите, съдържащи се в тях, относно изискванията за предсрочна изискуемост по договор за банков кредит, респ. за началния момент на отговорността на поръчителите по чл. 147, ал. 1 ЗЗД”.
ІІ. Съответно частната жалба на [фирма] с вх. № 2509/27.ІІ.2013 г., означена като „допълнение”, е против определение № 47/4.ІІ.2013 г. на Русенския ОС, ТК, по същото ч. гр. дело, с което – като процесуално недопустима – е била върната допълнителна нейна частна жалба против разпореждане на РС-Русе от 5.ХІ.2012 г. по ч. гр. дело № 7397/2012 г., съдържащо указания за внасяне на държавна такса върху материалния интерес, съгласно чл. 18 във вр. чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Независимо от оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение, в тази своя „частна жалба-допълнение” кредитната институция поддържа твърдение, че ОС-Русе „правилно е приел, че жалбата е против акт на съда, който не подлежи на самостоятелно обжалване, но неправилно е постановил определение от рода на прекратителните с указания за отделно обжалване”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпили в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадени от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Русенския ОС, както настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С., така и тази на същата кредитна институция, но с правно основание по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
А. По частната касационна жалба на банката с вх. № 1098 от 25.І.2013 г.:
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди разпореждането на първостепенния съд за отхвърляне на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК на банката настоящ частен касатор, Русенският ОС е приел, че с клаузата на чл. 43, ал. 1 от процесния договор за банков кредит № S./17.ІІ.2007 г., кредитополучател по който е [фирма] и солидарен длъжник [фирма], страните по сделката са договорили изрично, че при неплащане от страна на кредитополучателя „на която и да е от погасителните вноски” – независимо дали по главницата, лихвите, комисионните, таксите и/или разноските, вкл.и по анексите към този договор /за случаите на разсрочване или предсрочно погасяване на същия кредит/, цялата сума по последния „става незабавно изискуема в пълен размер” и затова принципът за освобождаване на поръчителите от отговорност поради бездействието на кредитора спрямо длъжника през определен период от време, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, следва винаги да бъде съобразяван с особеността за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита. Докато цитираните във въззивната частна жалба, но също и в изложението към настоящата частна касационна жалба на банката актове на състави от ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, еднопосочно се отнасяли за друга фактическа обстановка: „свързана с уговорено в полза на банка право да направи кредита предсрочно изискуем при неплащане на погасителна вноска”.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция. Върховният касационен съд не може и не е задължен да извежда релевантния правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая само по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Щом като банката настоящ частен касатор не е формулирала в изложението към жалбата си нито един релевантен правен въпрос, а директно се позовава на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, за която обаче въззивната инстанция изрично е посочила в мотивите към атакуваното свое определение, че тя се отнася до конкретни клаузи в друг – различен от процесния, договор за банков кредит, които не предвиждат безусловно трансформиране на същия в предсрочно изискуем и затова никъде в тези решения на състави от ТК на ВКС не е било обсъждано бездействие на кредитор, което да има за своя последица прекратяване на поръчителството, липсва основание за допустимост на касационния контрол.
Б. По частната жалба-допълнение с вх. № 2509 от 27.ІІ.2013 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 47/4.ІІ.2013 г. на Русенския ОС, ТК, постановено по същото ч. гр. дело:
Разгледана по същество тази частна жалба, нямаща характера на касационна, е неоснователна.
Правилно /законосъобразно/ въззивният съд е приел, че определенията за оставяне на производството без движение не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и, на това основание, е върнал частната жалба на банката срещу указанието на първостепенния съд да бъде довнесена по с/ка на Русенския ОС държавна такса в размер на 45 123.05 лв. на основание чл. 18 във вр. чл. 12 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по нейната частна въззивна жалба – вместо д. т. по чл. 19 от същата Тарифа в размер на 15 лева. В този смисъл обжалваното определение № 47/4.ІІ.2013 г. на Русенския ОС, ТК, по ч. гр. дело № 404/2012 г. е било постановено в пълно съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 5 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са изгубили значението си и при сега действащия процесуален закон, в сила от 1 март 2008 г. и затова то ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 654 на Русенския ОС, ТК, от з.з. на 12.ХІІ.2013 г., постановено по ч. т. дело № 404/2012 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 47 на Русенския ОС, ТК, от 4.ІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 404/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2