О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 05.07. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2903 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 8863/29.VІ.2016 г. на застрахователната компания [фирма]-София, с която се атакува изцяло, но всъщност само осъдителната част от решение № 1156 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 2.VІ.2015 г., постановено по гр. дело № 4009/2014 г., с която д-вото настоящ касатор е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1-във вр. чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ – да заплати на С. С. З. и Х. Н. Х., двамата от Б., обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.V.2010 г. по вина на А. Г. К., в размер на 75 000 лв. и 4 793.20 лв. за първия и, съответно – на 70 000 лв. и 1 305.06 лв. за втория, вкл. ведно със законната лихва върху тези четири главници, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното погасяване на задълженията.
Оплакванията на търговеца касатор са за неправилност на посоченото въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част: като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 187, ал. 2 КЗ-отм. и чл. 52 ЗЗД/, както и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че били уважени субективно и обективно съединени преки искове срещу застрахователя настоящ касатор „без да е доказан главен факт в доказателствената тежест на страната, която го твърди и черпи права от установяването му”, а именно плащането на съответната първа премия по сключената задължителна имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за виновния водач К.. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките искове на З. и Х. срещу застрахователя настоящ касатор да се отхвърлят изцяло, ведно с присъждане на всички направени от дружеството по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.т. 3 и 4 от ППВС № 7/77 г. от 4.Х.1978 г., както и в ППВС № 4/68 г. по следния процесуалноправен и материалноправен въпрос:
1/ Дали при оспорване от страна на застрахователя ответник по пряк иск относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП, което да е възникнало и да действа след плащане на премията при сключена полица от лице със застрахователен интерес, е възможно решаващият съд да приеме, че „застрахователното правоотношение е действало само въз основа на справката, издадена от Гаранционния фонд – без да са представени доказателства за платена застрахователна премия и застрахователен интерес в лицето, сключило полицата?”
2/ „Относно критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадали при ПТП неимуществени вреди”.
Поддържа се от страна на касатора [фирма] и особено искане за спиране на настоящето касационно производство на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: предвид наличието на образувано пред ОСТК на ВКС тълкувателно дело № 1/2014 г. /погрешно посочено в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата като такова по описа за 2015 г./
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация С. С. З. и Х. Н. Х. писмено са възразили чрез общия свой процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимост на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че представената с исковата им молба справка от Гаранционния фонд за наличието на активна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на процесното ПТП за увреждащия автомобил „Ауди” с ДК [рег.номер на МПС] не е била своевременно оспорена от застрахователя настоящ касатор с отговора му по тази искова молба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на застрахователя [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Това императивно изискване не е било спазено по отношение на т.нар. „втори въпрос”, а погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
За да приеме, че във връзка с процесното ПТП от 9.V.2010 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителната имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, въззивната инстанция е съобразила точно разпоредбата на чл. 261 КЗ (отм.), озаглавена „Удостоверяване сключването на застрахователен договор”. Ето защо, във връзка с първия, релевиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата процесуалноправен въпрос, ще следва да се констатира, че той се отклонява от даденото с мотивите към т. 1 от горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. разяснение, според което материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При така констатираното отсъствие на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол се явява безпредметно обсъждането налице ли е допълнителното основание по т. 1 на същия законов текст. Налага се единствено уточнението, че ППВС № 7/77 г. и ППВС № 7/4.Х.1978 г. представляват едно и също Постановление на Пленума на ВС на НРБ, а според диспозитива на постановката по т. 3 от същото: „Незаплащането на дължимите застрахователни премии (вкл. и при застраховката „Гражданска отговорност” по чл. 12 ЗЗИ – отм., бел. на ВКС) не се отразява на пораждането и действието на тези застраховки, както и на риска на застрахователя при настъпило застрахователно събитие”.
В заключение, не следва да бъде уважено особеното искане в касационната жалба на [фирма]-София за спиране на настоящето касационно пр-во на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – предвид наличието на образувано пред ОСТК на ВКС на тълк. дело № 1/2014 г. /погрешно посочено от касатора застраховател като такова по описа за 2015 г./, тъй като на 23.ХІІ.2015 г., т.е. преди постановяване на настоящето определение в пр-вото по чл. 288 ГПК, е било постановено тълкувателно решение, но въпросите по него не се отнасят до релевирания от застрахователя касатор процесуалноправен въпрос отнасящ се до правилността на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1156 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 2.VІ.2015 г., постановено по гр. дело № 4009/2014 г., В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2903 по описа за 2015 г.