3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 07.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1190 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК – във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК..
Образувано е по частната жалба с вх. № 1400/8.ІІІ.2017 г. на Р. С. Т. от София, подадена в качеството й на синдик на разградското [фирма]-София (в несъстоятелност) против определение № 94 на Варненския апелативен съд, ТК, 8-и с-в, от 16.ІІ.2017 г., постановено по т. д. № 518/2016 г., с което е била оставена без уважение нейна молба по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК: за изменение на постановеното по това дело въззивно решение № 275/25.ХІ.2016 г. в частта му за разноските
Оплакванията на синдика частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определението по чл. 248, ал. 1 ГПК при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и произнасяне по съществото на искането за изменение на въззивното решение по същото дело в частта му за разноските от настоящата инстанция с определение, с което „вместо да бъде осъдена масата на несъстоятелността на [фирма] да заплати по с/ка на Варненския апелативен съд сумата 675.91 лв., представляваща дължима държавна такса на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, да бъде осъдено [фирма]-гр. Р. да заплати на масата на несъстоятелността на [фирма] направените за двете инстанции по делото разноски”. Инвокиран е довод, че в процесния случай нито е налице признание на иска, нито пък данни, че с поведението си ответникът не е давал повод за завеждане на делото.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по настоящата частна жалба [фирма]-гр. Р. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че със същото правилно е била разпределена отговорността на страните по спора за разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на Р. С. Т. от София, подадена в качеството й на синдик на разградското [фирма] (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Същата няма характера на „касационна” тъй като, съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., определението на въззивния съд за допълване или за изменяне на въззивното решение в частта му за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /а не по реда на третата алинея на същия законов текст/.
В процесния случай, за да откаже да измени решението си в частта му за разноските, въззивната инстанция е приела, че с него е било обезсилено първоинстанционното решение, с което са били уважени, предявени от същия синдик на разградското [фирма] (в Н.) искове с правно основание по чл. 649 ТЗ и производството по тях е било прекратено, като при този изход на делото тежестта за заплащане на държавна такса, съгласно чл. 649, ал. 6 in fine ТЗ следва да бъде възложена върху масата на несъстоятелността.
Този решаващ извод на Варненския апелативен съд, точно съответстващ на чл. 621 ТЗ е правилен /законосъобразен/ и затова ще следва да бъде споделен. При положение, че в нарочното производство по отменителните искове с правно основание по чл. 649 ТЗ държавни такси „за всички инстанции” не се внасят предварително, неоснователна се явява тезата на синдика настоящ частен жалбоподател, че преценката на въззивния съд била основана на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Последната не се прилага субсидиарно при наличието на тази специална регламентация на материята за дължимата държавна такса в Част ІV на ТЗ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 на Варненския апелативен съд, ТК, от 16.ІІ.2017 г., постановено по т. д. № 518/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1190 по описа за 2017 г.