4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3420 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7574 от 26.Х.2015 г. на Й. С. И. от [населено място], подадена против определение № 539 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 12.Х.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 555/2015 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба (с вх. № 3478/2.VІІІ.2015 г.) срещу разпореждане № 715/28.VІІ.2015 г. по въззивно гр. д. № 60/2015 г. по описа на Смолянския ОС – за връщането на касационната му жалба против постановеното по това дело в пр-во по чл. 247 ГПК въззивно решение № 307/11.VІ.2015 г. – на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поддържайки общо оплакване за „неоснователност” /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, И. претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Й. Ст. И. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следния, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, процесуалноправен въпрос: „Дали подлежи на касационно обжалване решението, с което въззивният съд е отхвърлил молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение по съществото на спора, когато е необжалваемо въззивното решение, чиято поправка се иска?” Инвокиран е довод, че ако в съдебната практика (Р. № 1062/29.VІ.1984 г. на І-во г.о. по гр.д. № 362/84 г.) при действието на отменения процесуален закон, в сила до 29.ІІ.2008 г., се приемало, че „щом решението, на което е искана поправка, не подлежи на обжалване, то и решението, с което е отказана поправката не подлежи на обжалване”, при сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) липсвала съдебна практика по същия процесуалноправен въпрос.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация О. О. Т. от [населено място], област С., писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както относно недопустимостта на подадената от И. частна касационна жалба, така и по допустимостта на частното касационно обжалване, а също и по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното определение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на Й. С. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК – в сега действащата редакция на този текст, в сила от 6 юли 2015 г., само когато определения, респ. разпореждания, по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /арг. чл. 286, ал. 2 ГПК/ са постановени от апелативен съд те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато такива са постановени от окръжен съд – като въззивна инстанция, каквото в процесния случай представлява постановеното от Смолянския ОС въззивно разпореждане № 715/28.VІІ.2015 г. по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, те подлежат на атакуване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. Изрично с § 14 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 50 от 2015 г.) е предвидено, че подадените „преди влизането в сила” на изменителния закон касационни жалби се разглеждат при старите условия и ред, докато в настоящата хипотеза върнатата от Смолянския ОС касационна жалба на И. срещу постановеното от него в пр-во по чл. 247 ГПК въззивно решение № 307/11.VІ.2015 г. по гр. дело № 60/2015 г. е била подадена на датата 27.VІІ.2015 г. /с вх. № 3186/, т. е. след влизането на този изменителен /за ГПК/ закон в сила. Затова и разпореждането за връщането й подлежи на обжалване само пред апелативен съд. В заключение, погрешното посочване във финалната част от диспозитива на атакуваното в настоящето производство определение на Пловдивския апелативен съд, че то подлежало на последващ инстанционен контрол пред ВКС, не създава предпоставки за това, щом като вече е налице влязъл в сила съдебен акт.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба (с вх. № 7574/26.Х.2015 г.) на Й. С. И. от [населено място], подадена против определение № 539 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 12.Х.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 555/2015 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2