О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 20.02. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 386 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно – по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от М. И. Д. от гр. Варна молба за отмяна (с вх. № 1117/1.ІІ.2018 г. по описа на ВКС, пощенско клеймо от 30.І.2018 г.!) на влязлото в сила определение № 835/21.ХІ.2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, постановено по т. д. № 50218/2015 г. в касационно производство по чл. 288 ГПК. С последното не било допуснато касационно обжалване на атакуваното от Д. решение № 1656 на САС, ГК, 10-и с-в, от 27.VІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 4785/2014 г.
Като се позовава на „нови обстоятелства, а именно влизането в сила на 30.Х.2017 г. на Закона за изменение и допълнение на ГПК (Обн. ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г.) и по-конкретно основанията за допускане до касационно обжалване противоречие с решения на СЕС и нищожност на решението”, т.е. тези по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК, молителката М. Ив. Д. претендира отменяване на постанвовеното преди година и 2 месеца определение по чл. 288 ГПК. Инвокират се доводи, че с това определение на ВКС е било потвърдено нищожно съдебно решение, евентуално – решение, което противоречи на практиката на СЕС и въобще на правото на ЕС, нарушава правилата за конкуренцията и потребителското законодателство, а и предоставя нерегламентирана държавна помощ.
По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответната по молбата за отмяна „Райфайзенбанк (България)” ЕАД-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта, така и по нейната основателност, претендирайки за оставянето й без разглеждане, респ. – без уважение, а също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е била подадена от надлежна страна в касационното производство по чл. 288 ГПК, молбата на М. И. Д. от гр. Варна за отмяна на постановеното определение № 835/21.ХІ.2016 г. по т. д. № 50218/2016 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто отделение, ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
1./ Съгласно т. 10 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/31.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. По нея Върховният касационен съд се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
В процесния случай, независимо от твърдението на молителката Д., че молбата й се основавала на „нови обстоятелства”, от съдържанието й е видно, че отмяната на определението по чл. 288 ГПК се претендира не поради откриване на нови обстоятелства „от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му”, а като се придава обратно действие на съответните две новели в процесуалния закон. Следователно такова твърдение /за „новооткрити обстоятелства”/, което по същество е теза, обективно не може да бъде квалифицирано нито като конкретно, нито като надлежно.
2./ Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство. В процесния случай, дори и ако условно се приеме, че настоящата молба за отмяна има правното си основание в текста на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1-во ГПК, като ден на узнаването от страна на молителката, Д. на т.нар. „ново обстоятелство”, а именно влезлият в сила на 30.Х.2017 г. Закон за изменение и допълнение на ГПК, ще следва да се счита неговото обнародване в бр. 86/2017 г. на „Държавен вестник”, което е станало на датата 27.Х.2017 г. Следователно преклузивният тримесечен срок за подаването на тази нейна молба за отмяна се счита изтекъл на датата 29 януари 2018 г. /присъствен ден, понеделник/, докато в действителност депозирането й в канцеларията на ВКС е станало по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК: видно от пощенско клеймо с дата „30.І.2018 г.”, т.е. без да е бил постигнал ефектът на запазване на срока. Следователно молбата за отмяна на М. Ив. Д. се явява процесуално недопустима и като просрочена.
3./ Предмет на молбата за отмяна в процесния случай не е съдебно решение, а определение по чл. 288 ГПК, докато според заглавието на Гл. ХХІV от ГПК, главното съдържание на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК е: „Отмяна на влезли в сила решения”.
4./ Налице е и трайна практика на ВКС, отричаща допустимостта на молба за отмяна на определение по чл. 288 ГПК, обективирана в определение № 12/21.І.2011 г. на І-во г.о. по гр. дело № 33/2010 г., а също и в определение № 14/13.І.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 21/2011 г.
В заключение, при този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство по чл. 307, ал. 1 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по молбата за отмяна кредитна институция искане за това, молителката М. Ив. Д. от [населено място] ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да й заплати дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева), определено по реда на чл. 37 от закона за правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената с вх. № 1117 от 1.ІІ.2018 г. по описа на ВКС /пощенско клеймо от 30.І.2018 г./ от М. И. Д. от [населено място] МОЛБА ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила определение № 835/21.ХІ.2016 г. на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто отделение, постановено в касационното производство по чл. 288 ГПК по т. д. № 50218/2015 г.
О С Ъ Ж Д А молителката М. И. Д., ЕГН [ЕГН], от гр. Варна, ул. „Д-р К. Й.” № 108 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответната по молбата за отмяна „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2