6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 14.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1661 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5138/20.VІІ.2016 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 274 на Ловешкия ОС, ГК, с-в ІV-Б, от 24.VІ.2016 г., постановено по ч.гр. дело № 220/2016 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение от 10.V.2016 г. на съдията по вписванията при РС-Луковит, с което е било отказано отбелязване към вписано удостоверение за особен залог (вх. рег. № 978/21.ІІ.2013 г. по описа на СВ – Луковит), на удостоверение с изх. № 20160411140019 от 11.ІV.2016 г., издадено от Агенцията по вписванията – търговски регистър на Анекс от 19.Х.2015 г. относно изменението на Договор за залог на търговско предприятие № 22605/7.ІІ.2013 г., сключен между търговеца настоящ частен касатор – като залогодател и, от друга – заложният кредитор [фирма].
Оплакванията на д-вото частен касатор са както за нищожност, така и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира прогласявана на неговия порок /по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК/, а алтернативно – касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането от настоящата инстанция, с който: „да разпоредите да се извърши исканото отбелязване на удостоверението с изх. № 20160411140019/11.ІV.2016 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, към удостоверение за вписан особен залог (дв.вх. № 978/21.ІІ.2013 г.) по описа на Служба по вписванията при РС-Луковит”. Инвокирани са доводи както за ”пълната неразбираемост на изложените мотиви, което по същество е пълна липса на мотиви”, така и досежно това, че „абсолютно произволно” ОС-Ловеч бил приел, че искането отбелязване на анекса към сключен договор за особен залог не би разгласило нови обстоятелства, касаещи имотния регистър.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК софийското [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с порок на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл по следните три правни въпроса:
1./ „Подлежат ли на вторично вписване в имотния регистър последващите промени във вписан (първично в търговския регистър и вторично – в имотния регистър) особен залог на търговско предприятие, след като тези промени са били отразени в ТР и в състава на предприятието са включени недвижими имоти?”;
2./ „Какъв по вид и форма за действителност е подлежащият на вписване в имотния регистър акт, в случай на последващи промени във вписани обстоятелства относно особен залог върху търговско предприятие?”;
3./ „Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/ относно това дали представеният му за вписване акт отговаря на изискванията на закона?”
По отношение на първите два въпроса налице била предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с което се посочва определение № 24/22.І.2016 г. на Шуменския ОС по ч. т. дело № 712/2015 г. (с отбелязване за влизането му в сила на 13.ІІ.2016 г.), докато произнасянето на ОС-Ловеч по третия правене въпрос се явявало в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г.
Ответникът по касация [фирма] не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за нищожност, както и за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
1. Относно релевираното оплакване на частния касатор за порок на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, въведено с твърдението, че то „не съдържа ясни и разбираеми мотиви, от които следва формираната от ОС-Ловеч воля”.
Не се констатира вероятност същото определение да е нищожен съдебен акт, тъй като от неговия диспозитив е ясно, че се потвърждава отказ на съдията по вписванията при РС-Луковит досежно поискано от търговец;а настоящ частен касатор отбелязване в имотния регистър. Дали мотивите, изложени към атакувания съдебен акт, са достатъчно „ясни и разбираеми” е обстоятелство, относимо към неговата обоснованост, а евентуалното наличие на такъв негов порок би касаело правилността, а не до валидността му: арг. чл. 281, т. 3, пр.3-то ГПК.
2. По въпроса за наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
За да потвърди отказът на съдията по вписванията при РС-Луковит въззивната инстанция е приела, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2 от специалния закон /Закон за особените залози/ промени във вписаните обстоятелства се вписват не в имотния регистър, а в Централния регистър на особените залози, а също и че конкретно поисканото от търговеца настоящ частен касатор отбелязване не би разгласило „нови обстоятелства, касаещи имотния регистър”, щом като то се отнася единствено до факта на увеличаване /приблизително трикратно/ на обезпеченото с особен залог вземане на банката заложен кредитор, обективирано в подписания анекс към първоначалния договор за особен залог.
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, трябва да е бил разрешен в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, на въззивен съд или такъв, постановен от състав на ВКС, но по реда на отменения процесуален закон (в сила до 29.ІІ.2008 г.) и то по идентичен правен въпрос. В процесния случай, видно от съдържанието на влязлото в сила определение № 24/22.І.2016 г. на Ш. С по ч. т. дело № 712/2015 г., че то въобще не се отнася до вписване, респ. отбелязване на релевантно обстоятелство в имотния регистър, а единствено до заличаването на заложен кредитор като страна по договор за особен залог. Следователно нито един от първите два правни въпроса, формулирани в изложението на [фирма]-София към частната му касационна жалба не разкрива идентитет с разрешения с влязлото в сила определение на Шуменския ОС.
В процесния случай обаче, не е налице и предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. надлежно е ограничен предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, с посочването, че преценката за наличие на материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт може да се прави само ако това изрично е предвидено в закона. Извършеното вписване в търговския регистър на обстоятелството, че с анекс към първоначалния договор за особен залог се увеличава размера на обезпеченото с този закон вземане на заложния кредитор, за което търговецът настоящ частен касатор е бил надлежно снабден с удостоверение от Агенцията по вписвания – търговски регистър, не е предмет на произнасянето на Ловешкия ОС, като въззивна инстанция, с атакуваното в настоящето частното касационно пр-во въззивно определение. Меродавно е единствено произнасянето му, че исканото отбелязване „не би разгласило нови обстоятелства, касаещи имотния регистър”, т.е. , че представеният акт по съдържанието си не подлежи на вписване и в имотния регистър, а този въпрос няма отношение към горепосоченото задължително разяснение, дадено с т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. Напротив, последното е в смисъл, че съдията по вписванията може да откаже вписване, ако актът не подлежи на вписване.
В заключение, недопустимо е да се поддържа едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на един и същи правен въпрос, релевиран в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. Твърдението за наличие на задължителна практика на ВКС a priori изключва възможността този въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 274 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 24.VІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 220/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2