Определение №216 от 7.3.2016 по търг. дело №1319/1319 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 216
София, 07.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1319 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 6143 от 23.ІІ.2015 г. на Р. Ж. М. и Д. И. М. – двамата от [населено място], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Варна, против въззивното решение № 29 на Варненския ОС, ТК, от 13.І.2015 г., постановено по т. д. № 1756/2014 г., с което в пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК е било признато за установено, че двамата дължат солидарно на [фирма]-София сума, представляваща разликата над 4 544.59 лв. и до 15 919.21 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /и до окончателното й изплащане, както и възнаградителна договорна лихва за периода от 27.ХІІ.2011 г. до 6.VІ.2013 г. в размер на 3 380.71 лв., а също и мораторна лихва за периода от 27.ХІІ.2011 г. и до 19.VІІІ.2013 г. за каквато главница и лихви кредитната институция била снабдена на основание чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК със заповед № 7089/21.VІІІ.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена й срещу тях по ч. гр. дело № 12201/2013 г. по описа на РС-Варна и съответно – с изпълнителен лист срещу тези двама длъжници.
Оплакванията на касаторите Р. и Д. М. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което те претендират касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите Р. и Д. М. обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата правен въпрос дали е допустимо въззивният съд да преценява съдържанието и материалната доказателствена сила на представен и приет по делото в пр-вото пред първата инстанция документ на чужд език, подписан от страните, но без да е било изпълнено служебното задължение на съда по чл. 185 ГПК? В тази връзка касаторите се позовават на едно постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 84/3.VІ.2013 г. на състав от ІІ-ро т.о. по т. д. № 1300/2011 г., но също и на постановено в извънинстанционното пр-во по чл. 303, ал. 12, т. 1 ГПК решение № 29/4.ІІІ.2013 г. на І-во т.о. по т. д. № 963/2012 г. Отделно от това от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на Варненския ОС с атакуваното въззивно решение и по следните три правни въпроса: 1./ Дали, с оглед действителността на процесния договор за потребителски кредит, са били изпълнени в случая изискванията на чл. 7, т. 8 от Закона за потребителския кредит (отм.), с постигането на съгласие между страните по тази банкова сделка по условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, ако в договора не е бил посочен общия размер на задължението?; 2./ Дали при изпълнение на така визираните предпоставки, е възможно знанието и съгласието на потребителя за общия размер на кредита да се предполага или да бъде извлечено посредством тълкуване на волята му и би ли имало така презумираното, съответно – извлеченото чрез тълкуване знание и съгласие на кредитополучателя по този елемент от договора извод за валидност /действителност/ на процесния договор за потребителски кредит?; 3./ Дали от значение за действителността на договора за потребителски кредит, с оглед наличието на изискуемите елементи от неговото съдържание, е документираното в текста му признание на потребителя, че е запознат с Общите условия на кредитната институция?
Ответната по касация [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, съвместната касационна жалба на Р. и Д. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в частите му, с които е било признато съществуването на горните вземания в полза на банката ищец, въззивната инстанция е приела, че длъжниците Р. и Д. М. „не оспорват облигационната връзка, усвояването на сумата и необслужването на кредита след сочената в извлечението дата”, докато единственото им възражение е било досежно действителността на тази банкова сделка от 12.ІІІ.2008 г.: предвид твърдяното от тях нейно противоречие с разпоредбата на чл. 7, т. 8 от Закона за потребителския кредит (отм.), предвиждаща, че договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и, „ако е възможно, общия размер на тези плащания”. Варненският окръжен съд е могъл да констатира, че в процесния случай всички съдържателни изисквания на чл. 7, т.т. 1-14 З. (отм.) са били надлежно изпълнени – доколкото настоящите двама касатори са положили подписите си на всяка една от страниците на договора, удостоверявайки по този начин неизгодния за тях факт, че са се запознали подробно със съдържанието му, вкл. и с Общите условия на кредитната институция за делова дейност, а оттам – че у тях е била създадена достатъчно ясна представа за размера на главницата, лихвите и таксите по отпуснатия им потребителски кредит.
1. По твърдението на касаторите за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
С оглед гореизложеното досежно формулираният в изложението на М. по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата им правен въпрос дали е допустимо въззивният съд да преценява съдържанието и материалната доказателствена сила на представен и приет в първата инстанция по делото документ на чужд език, подписан от страните, без обаче първостепенният съд да е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 185, ал. 1 ГПК, по необходимост се налага извод, че този въпрос няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото и, следователно, липсва главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Нещо повече, съгласно мотивите изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо погрешното отъждествяване от касаторите на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
2. По твърдението на касаторите Р. и Д. М. за наличие на приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Формулираните три въпроса във връзка с тезата на касаторите за наличие на тази предпоставка за допустимост на касационния контрол в съдържателен аспект изцяло съвпадат с оплакваните им по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК: за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Отделно от това, при недвусмислената пожелателна редакция на приложимия законов текст, че общият дължим размер на плащанията по договор за потребителски кредит се посочва в съдържанието му „ако е възможно”, трите правни въпроса са били релевирани в случая с довод, че на М. не им е известна съдебна практика, касаеща точното прилагане на чл. 7, т. 8 З. (отм.). Не само липсва обосновка в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата им с какво същите въпроси се явяват едновременно с това и такива от значение за развитието на правото – в смисъла, в който са дадени разясненията по т. 4 от горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, но и липсва каквато и да е аргументация за евентуална непълнота, неяснота или противоречие в приложимия материален закон, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 29 на Варненския ОС, ТК, от 13.І.2015 г., постановено по т. д. № 1756/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top