О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
С., 17.04. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1793 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 20037 от 20.ІІ.2013 г. на софийското [фирма], подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от САК против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 9.І.2013 г., постановено по гр. дело № 10703/2011 г., с което – на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД – д-вото настоящ касатор е било осъдено да заплати на [фирма]-С. сумата 12 000 /дванадесет хиляди/ евро по предявения от последното частичен иск за вземане в размер общо на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ евро, представляваща задатък по сключен помежду им предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.ІV.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото /29.І.2010 г./ и до окончателното й изплащане, както и общо 1 469.22 лв. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Оплакванията на касатора [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на [фирма]-С. срещу [фирма]-С. с правно основание по чл. 93, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД да бъде отхвърлен ведно с присъждане на всички разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроса, както следва:
1. Решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от ІV-то г.о. през 2009 г. и 2010 г., а именно:
„Дали въззивният съд е длъжен да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценката на всички относими доказателства по делото и доводите на страните и може ли той да не спази изискването за обоснованост на решението?”
2. От значение за развитието на правото:
„Допустимо ли е и има ли правно значение страни по предварителен договор за продажба да индивидуализират подлежащите на прехвърляне с окончателния договор идеални части от недвижим имот по критерии, които са извън тяхната количествена характеристика, като „предходни собственици, начин и дата на придобиване и пр.”, както и налице ли е „точно изпълнение”, ако – вместо обещаните „други” ид. части, се предлага прехвърляне на притежаваните дотогава от прехвърлителя такива?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, за извършването на които обаче не се сочат доказателства. Инвокирани са доводи, че релевираните в изложението към жалбата въпроси се отнасяли „само привидно” към предмета на спора в настоящето производство и липсвала каквато и да е връзка между тях и приложените от касатора съдебни решения.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. Относно хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото дело. Ето защо евентуално допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения /или необоснованост/, на които търговецът касатор се позовава повторно в изложението към жалбата си, представляват касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК, но не и едновременно с това основания за допустимост на касационния контрол. Имплицитно те не биха могли да са част от предмета на спора по делото, по което е било постановено атакуваното от [фирма] въззивно решение. Поради това в случая не се констатира да е налице основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
2. Относно хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Не съществува отделно основание за приложимост на касационното обжалване, което да се свежда до въпрос, /бил той материално- или процесуалноправен/ единствено „от значение за развитие на правото”. Напротив, заедно със значението на същия въпрос за точното прилагане на закона би могло да се обсъжда наличието на едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване. В тази връзка релевираният от касатора въпрос за начина на индивидуализиране на идеални части от имот в съдържанието на предварителен договор за продажбата им, които обещателят-съсобственик на същия възнамерявал междувременно да придобие, няма правен, а изцяло фактически характер и затова не може да се преценява значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на плоскостта на довод, че по същия въпрос нямало съдебна практика. Напротив, в константната практика на ВКС по приложението на чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се е поставяла под съмнение възможността с предварителен договор за продажба да се обещава прехвърлянето на вещ, каквато продавачът все още не притежава, но може да е неин титуляр към датата на окончателния договор и това следва от правилото на чл. 363 ГПК, че в особеното исково пр-во за обявяване на предварителен договор за окончателен, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот /респ. върху ид. части от него/, съдът проверява освен наличието на останалите предпоставки за прехвърлянето по нотариален ред, още и дали отчуждителят е собственик на „имота”. По аргумент от текста на чл. 33, ал. 1 ЗС относно ретракта при съсобственост, където законодателят предписва, че съсобственикът може да продаде „своята част” от недвижимия имот на трето лице, но само ако е предложил изкупуването й от другите съсобственици при същите условия, се налага извод, че законите са достатъчно ясни по отношение на това, че идеалните части в дадена съсобственост се индивидуализират не с количествените си характеристики, а с това кой е съответният титуляр на правото на собственост върху тях. Докато съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата постановки на горецитираното тълкувателно решение, правният въпрос е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Такива доводи в подкрепа на половинчато релевираното от касатора основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче не се правят в изложението към жалбата му, поради което не е налице приложно поле на касационния контрол и в тази законова хипотеза.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 9.І.2013 г., постановено по гр. дело № 10703/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2