5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 12.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2109 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 64047 от 20.V.2015 г. на застрахователното акционерно д-во „Б. В. И. Г.”-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против въззивното решение № 2241 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б от 3.ІV2015 г., постановено по гр. дело № 13935/2014 г., с което са били отхвърлени неговите положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК срещу ответника Б. Н. С. от [населено място], [община], област Плевен за съществуване на вземания в размер общо на 19 345.25 лв., от които 15 000 лв. – главница по изплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпилото по вина на този ответник ПТП на 3.VІІ.2008 г., а разликата от 4 345.25 лв. – представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода 6.ІІІ.2009 г. – 4.ХІ.2011 г., за които суми застрахователят настоящ касатор е бил снабден със заповед за изпълнение, издадена в заповедното пр-во по ч гр. дело № 47407/2011 г. по описа на СРС, ІГО, 120-и с-в.
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени положителни установителни иска на застрахователя по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК да бъдат уважени, вкл. и ведно с присъждане на всички направи от търговеца касатор по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивната инстанция „порочно била разрешила” следните два съществени правни въпроса „от изключително” значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Следва ли да бъдат зачетени правните последици на влязла в сила присъда в хипотезата по чл. 274 КЗ досежно израза: „или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог”?
2/ Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест в процеса в случаите, в които застрахователят е установил, че делинквентът е разбрал, че е станал участник в ПТП, но независимо от това не е изпълнил задълженията си като участник в същото и е напуснал местопроизшествието без да изчака контролните органи, за да му бъзе извършена проверка за употреба на алкохол или друго наркотично вещество?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Н. С. от [населено място], [община], област Плевен писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС, претендирайки за неговото потвърждаване. Инвокирани са доводи, че първият от двата въпроса в изложението на застрахователя касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата „е некоректно и шаблонно формулиран и в крайна сметка лишен от смислово и правно съдържание – неотносим към правния спор по делото”, докато вторият „не отговаря нито на общото изискване, заложено от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК, нито на допълнителното такова по т. 3 на същата разпоредба”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата касационна жалба на застрахователното акционерно д-во „В. И. Г.”-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли двата обективно кумулативно съединени положителни установителни иска /за съществуването на главница и мораторна лихва върху нея/ на застрахователя настоящ касатор срещу ответника делинквент Б. Н. С. от [населено място], Софийският градски съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява последният да се е отклонил от проверка за алкохол след реализиране на процесното ПТП. В тази връзка е била съобразена задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от двете отделения на търговската му колегия, които са надлежно цитирани в мотивите към обжалваното решение, а всички те безпротиворечиво са в смисъл, че, за да намери приложение разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. последно КЗ, „не е достатъчно да се установи единствено фактът на напускане на местопроизшествието от страна на застрахования водач, а е необходимо да се докаже от страна на застрахователя, че водачът виновно се е отклонил от извършване на проверка за алкохол /респ. за употреба на наркотично или друго силно упойващо вещество или техен аналог – бел. на ВКС/ при предприети мерки за извършване на такава”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи „ясна и точна формулировка” на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Това изискване по отношение на първия формулиран в изложението по чл. 294, ал.3 ГПК на застрахователя касатор не е било изпълнено. Отделно от това, при ясното посочване в мотивите на атакуваното въззивно решение на СГС, че е изцяло в тежест на застрахователя ищец да докаже обстоятелството, че водачът делинквент виновно се е отклонил от извършване на проверка за алкохол /или др. упойващо вещество негов аналог/ „при предприети мерки за извършване на такава”, вторият въпрос в изложението на касатора към жалбата му представлява единствено погрешно отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, което обаче обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. В заключение, наличието на задължителната практика на ВКС по втория процесуалноправен въпрос в изложението на касатора, в съответствие с която е било постановено и атакуваното въззивно решение на СГС, изключва a priori наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2241 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 3.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 13935/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2