О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 04.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……….. и с участието на прокурора …………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1653 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4833/18.V.2017 г. на сливенското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-С. против решение № 31 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 4.ІV.2017 г., постановено по гр. дело № 19/2017 г., с което това дружество е било осъдено – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – да заплати на ищеца Н. С. К. от [населено място] сума в размер на 50 000 лв. /по негов уважен изцяло частичен иск- от претендирани общо 162 000 лв./, представляваща получено на отпаднало основание – развален договор за паричен заем, който е бил сключен на 27.І.2009 г., както и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на завеждане на делото (1.ХІІ.2015 г.) и до окончателното й изплащане, а също и сума в размер на 8 849 лв., представляваща направени от ищеца разноски за двете предходни съдебни инстанции.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният като частичен осъдителен иск на К. срещу дружеството да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на всички направени от търговеца по делото разноски („вкл. за адв. хонорар”). Инвокирани са доводи, че липсвало реално предаване на парична сума, поради което на бил осъществен фактическия състав на сделката по чл. 240 ЗЗД.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 5/5.ХІІ.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г. , както и в ТР № 1/19.V.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г., а също и в други три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, по следните три материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Следва ли да породи необходимите последствия действието на лице без представителна власт при съставянето на приходен касов ордер /ПКО/ конкретно с номер 100 от датата 27.І.2009 г.?”
2./ „Като какъв вид документ и следва ли да се ценят като годно доказателствено средство представените разходни касови ордери /РКО/ и един ПКО, предвид факта, че същите страдат от съществени пороци и не притежават минимално необходимите реквизити?”
3./ „Налице ли е сключен договор за заем, произтичащ от ПКО № 100/27.І.2009 г. за сумата в размер на 250 000 лв. и имало ли е реално предаване, респ. получаване на заемната сума?”
От страна на касатора не се навеждат конкретни доводи за противоречиво решаване от съдилищата на който и да е трите, релевирани в изложението му към жалбата правни въпроса.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. С. К. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 1 560 лв. – съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/16.І.2017 г. Инвокиран е довод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК три правни въпроса „по съдържание съставляват възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на решението”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата касационна жалба на сливенското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи предявения като частичен осъдителен иск на Н. Ст. К. от [населено място] срещу търговеца настоящ касатор за присъждането на сума в размер на 50 000 лв. /като получена на отпаднало основание/, въззивната инстанция е приела, че „в случая приложеният по делото ПКО има характера на разписка за получената сума /в първоначален размер от 250 000 лв. – бел. на ВКС/ и важи срещу дружеството издател”. Въз основа на констатациите, че в този ордер липсвали имена на физическото лице, положило подпис след израза „получил сумата, касиер”, но също и при съобразяване на презумпцията по чл. 301 ТЗ на плоскостта на непроявено от страна на търговеца настоящ касатор противопоставяне веднага след узнаването /настъпило по повод връчването на нотариалната покана за разваляне на процесния договор за заем/, Бургаският апелативен съд е изградил своя положителен решаващ правен извод досежно валидно възникнало облигационно правоотношение по такъв вид договор.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материално- и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай въпросите с номера 1 и 3, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК, се отнасят до възприемане на фактическата обстановка от страна на Бургаския апелативен съд, докато този под № 2 е досежно обсъждането на прието от въззивната инстанция конкретно писмено доказателство – съответно на плоскостта на безспорния по делото факт, че [фирма] има качеството „търговец” по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ.
В заключение, погрешното отъждествяване от търговеца настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния /вкл. и в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, за наличието на която дори липсват конкретно наведени от касатора доводи в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата/.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация Н. Ст. К. искане за това, сливенското [фирма] ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 1 560 лв., представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Б.: съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 4.ІV.2017 г., постановено по гр. дело № 19/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], местност „Д. река”, хотелски комплекс „Империя”, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на ответника по касация Н. С. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Б., съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/16.VІ.2017 г., както и пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2