5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
С., 28.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2983 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 7817/14.ХІІ.2012 г. на застрахователя [фирма]-С., подадена против частта от решение № 1308 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 29.Х.2012 г., постановено по т. д. № 1064/2012 г., с която това д-во е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – да заплати на П. П. Ш. от [населено място], [община] обезщетениe в размер на сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) за неимуществени вреди, претърпени от нея при ПТП настъпило на 10.ІХ.2011 г. по вина на застрахования водач /делинквент/ Д. Т. Церов като водач на л. а. „Москвич-412” и ведно със законната лихва върху главницата на това обезщетение, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на застрахователя касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 154 ГПК/. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този пряк иск на Ш. да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на всички направени от застрахователя по делото разноски или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към жалбата му, застрахователят [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., в ППВС № 7/77 от 4.Х.1978 г., както и на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии (Решение № 633/1.ХІ.2010 г. на ІV-то г.о.; Решение № 558/28.Х.2010 г. на ІІІ-то г.о.; Решение № 49/29.ІV.2011 г. на ІІ-ро т.о.; Решение № 83/6.VІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о.), по следните шест правни въпроса:
1/ Относно правилата за разпределяне на доказателствената тежест при установяване на валидно застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите – дали ищецът или ответникът по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ следва да доказва наличие на застрахователен риск или на застрахователен интерес, както и плащането на застрахователните премии;
2/ Следва ли при прилагането на чл. 52 ЗЗД съдът да се съобразява с това дали ответникът по претенция за неимуществени вреди е деликвент (делинквент – бел. на ВКС), застраховател, държавата по ЗОДОВ, работодател по КТ и т.н. или размерът на обезщетението се определя по общия принцип – според вредата, а не според ответника?;
3/ Как следва да се тълкуват, с оглед прилагането на чл. 52 ЗЗД, изразът „икономическата конюнктура в страната”, използван в Р. № 49/29.І.2011 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № и, съответно, изразът „конкретните икономически условия”, употребен в мотивите към Р. № 83/6.VІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № – като обуславящи намаляване или увеличаване размерите на обезщетенията с оглед глобалната икономическа и финансова криза, свиването на застрахователния пазар и тежкото състояние на икономиката, при увеличаваща се безработица и спадане доходите на хората?;
4/ Как функционалната отговорност на застрахователя, „отразена в ТР № 7/78 г.” (в действителност в ППВС 7/77 г. от 14.Х.1978 г. – бел. на ВКС), се свързва с критериите за определяне от съдилищата на размера на обезщетението според лимитите на застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите?;
5/ Ако при прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдилищата следва да се съобразяват с лимита на отговорност „на отговорните лица”, то не следва ли деликвентите (делинквентите – бел. на ВКС) и държавата по ЗОДОВ да бъдат осъждани за по-големи суми отколкото застрахователите по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите?;
6/ Ако практиката на ВКС по чл. 290 ГПК противоречи на тълкувателна практика, „кое следва да спазват съдилищата” и може ли с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, да се добавят правила, установени с тълкувателно решение, в случая на правен спор по чл. 52 ЗЗД?;
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация П. Петрова Ш. от С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 2 500 лв., съгласно приложен нарочен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № 000799/3.ІV.2013 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на застрахователя [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи прекия иск на П. Петрова Ш. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ до размер на сумата от 60 000 лв., присъдена като обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди и съответно да го отхвърли за разликата до пълния негов предявен по делото размер от 110 000 лв., Пловдивският апелативен съд е приел в точно съответствие с разпоредбите на чл. 261, ал. 1 и 2 КЗ, че е било налице валидно застрахователно правоотношение между виновния за настъпване на процесното ПТП от 10.ІХ.2011 г. водач на л. а. „Москвич 412” и д-вото настоящ касатор по силата на издадена от последното на 10 май 2011 г. /и представена в оригинал/ полица № 0189611 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и изплатена първа застрахователна премия по нея, както и че ищцата, тогава на възраст 87 г., по никакъв начин не е съпричинила вредоносния за нея резултат от това ПТП, изразяващ се в счупване на костите на двете й подбедрици и наложилата се ампутация на лявата от тях. Следователно нито един от релевираните в изложението на застрахователя към жалбата му шест правни въпроса не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото и да е обусловил решаващите за изхода му изводи на Пловдивския апелативен съд в атакуваната осъдителна част на неговото решение. Първият от тези въпроси се отнася до правилността на съдебния акт и повтаря оплакването за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно разпределянето на доказателствената тежест в процеса. Ноторно е обаче, че касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК не може да е и основание за допустимост на касационния контрол. Що се отнася до останалите 5 въпроса в изложението към жалбата, те са с изцяло хипотетичен характер и не представляват произнасяне на въззивния съд. Нещо повече, ясен отговор на въпроса под № 5 се извлича от съпоставка между текста на § 27 от ПЗР на КЗ и сега действащата разпоредба на чл. 266, ал. 1 КЗ (в сила от 10 юни 2012 г.) относно минималните застрахователни суми, сочеща на необратима тенденция към завишаване на лимитите. В заключение, ще следва да се посочи, че едно от решенията, на които застрахователят настоящ касатор се позовава в изложението към жалбата си, като постановено по реда на чл. 290 ГПК от състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, всъщност не съществува в правния мир: вместо на 29.І.2011 г. решение № 49 е било постановено на 31 март с.г. по т. д. № 829/2010 г. и е по приложението на чл. 232, ал. 2 ЗЗД /досежно неформалния характер на договора за наем/.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответницата по касация искане за това касаторът [фирма]-С. ще следва – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да бъде осъден да й заплати разноски в размер на сумата от 2 500 лв.,представляваща платен хонорар за един адвокат от АК-П..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1308 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 29.Х.2012 г., постановено по т. д. № 1064/2012 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ ПО ПРЕКИЯ ИСК ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ.
О С Ъ Ж Д А застрахователя [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ.3 ГПК, да заплати на ответницата по касация П. П. Ш., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], СУМА в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК за възнаграждение на един неин адвокат от АК-П., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 000789/3.ІV.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2