4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 13.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2000 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8517/1.ІХ.2016 г. на Н. Д. Г., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против определение№ 347 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 6.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. д. № 1469/2016 г., с което е била оставена без разглеждане нейна частна касационна жалба срещу определение № 229/27.ІV.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по ч. гр. дело № 192/2016 г. за обезсилване на първоинстанционното определение № 348/15.ІІ.2016 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 96/2016 г. и прекратяване на производството по същото. С последното – на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК-във вр. чл. 19, ал. 5 ЗТР – е било спряно регистърното пр-во пред Агенцията по вписвания по заявление с вх. № А420160211095047 – до приключването им с окончателен съдебен акт на производствата по т. д. № 71/2016 г. и по т. д. № 88/2016 г. – и двете по описа на Пловдивския окръжен съд.
Оплакванията на частната жалбоподателка Г. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което тя претендира отменяването му, а също така и даване на ход и разглеждане по същество на оставената без разглеждане частна касационна жалба. Инвокиран е довод, че доколкото този състав на ВКС е приел, че в процесния случай се атакува определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, той всъщност не е идентифицирал надлежно действителният предмет на делото: искане пред ОС-Пловдив за постановяване спиране на вписване в търговския регистър.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето пр-во в размер на сумата от 500 лв. (петстотин лева).
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК, настоящата частна жалба на Н. Д. Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да приеме, че атакуваното пред него определение не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС, предходният тричленен състав на касационната инстанция е могъл да съобрази, че предмет на оставената без разглеждане частна касационна жалба на Г. е определение на апелативен съд, с което е било обезсилено първоинстанционното определение, допускащо спиране на производството по вписване в търговския регистър на промени по партидата на ответното [фирма] – на основание чл. 536, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 19, ал. 5 ЗТР и е прекратено пр-вото по това искане. При това положение неоснователно се явява главното оплакване на частната жалбоподателка Г., че предметът на делото, по което е постановено атакуваното в настоящето частно пр-во определение за прекратяване на частното касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК, бил неправилно идентифициран от предходния тричленен състав на ВКС.
Наред с горната констатация, изрично посочените в атакуваното в настоящето пр-во определение пет съдебни акта на състави от двете отделения на търговската колегия на ВКС по процесуалноправния въпрос за необжалваемостта на определения на апелативните съдилища, постановени в производства за вписване в търговския регистър, налагат извод за съществуване на трайна и безпротиворечива съдебна практика при разрешаването на същия. Тази практика ще следва да бъде споделена и по аргумент за по-силното основание: щом отказът за вписване в ТР на изключването на настоящата частната жалбоподателка като съдружник в ответното по частната й жалба О. би могъл да се атакува само пред съответния апелативен съд, то й порочното (недопустимо), последващо конкретния отказ определение за спиране на същото регистърно пр-во, не би следвало да подлежи на инстанционен контрол пред две инстанции. В заключение, налице е влязъл в сила съдебен акт на Пловдивския апелативен съд и погрешното посочване на последния във финалната част от неговия диспозитив, а именно че определението подлежало на обжалване пред ВКС, не създава предпоставка за упражняването на такъв инстанционен контрол. Като е съобразил това предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно /законосъобразно/ определение за оставянето на частната жалба на Н. Д. Г. без разглеждане и затова то ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в настоящето частно пр-во и предвид изрично направеното от ответното по частната жалба търговско дружество искане за това, частната жалбоподателка Н. Д. Г. ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на този търговец направените разноски, съгласно приложените Списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № А-0555750 от 26.ІХ.2016 г., вкл. пълномощно от същата дата, възлизащи на 500 лв. (петстотин лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 347 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 6.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. д. № 1469/2016 г.
О С Ъ Ж Д А частната жалбоподателка Н. Д. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. ІV – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК- да заплати на ответното по частната й жалба [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], [улица], направените за настоящето производство съдебно-деловодни разноски, представляващи платен хонорар за един негов адвокат от САК в размер на СУМАТА от 500 лв. (петстотин лева).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2000 по описа за 2016 г.