3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 14.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………..………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1316 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3-във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3059 от 12.ІV.2016 г. на старозагорското [фирма], подадена против определение № 153 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 23.ІІІ.2016 г., постановено по ч. т. д. № 171/2016 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу разпореждане № 201/27.І.2016 г. на Старозагорския ОС, ТК, по т. д. № 132/2015 г. С последното – на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – е била върната въззивната жалба на търговеца срещу постановеното по това дело първоинстанционно решение № 453/7.ХІІ.2015 г.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за постановяване на атакуваното определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 50, ал. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „за да ни бъде връчено редовно съобщението, с което жалбата ни се оставя без движение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос, по който Пловдивският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното определение, поддържа твърдение, че: „правилното решаване на въпроса по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК е от значение за правото”.
Ответното по касация [фирма]-гр. Стара Загора не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд настоящата частна жалба на [фирма]-гр. Стара Загора ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните.
Съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая погрешното отъждествяване от търговеца частен касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол /по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 153 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 23.ІІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 171/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1316 по описа за 2016 г.