6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
София, 25.02. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1783 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 949 от 4.ІІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от САК против решение № 6 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 27.І.2015 г., постановено по гр. дело № 326/2014 г., с което е бил отхвърлен насрещен иск на това д-во срещу [община] за заплащането на сума в размер на 56 482.64 лв., представляваща равностойността на „извършена и незаплатена работа по договор за строителство № 153/26.VІ.2008 г.” и ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото (20.ІІІ.2013 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който насрещния осъдителен иск на търговеца с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ищцовата [община], да бъде уважен изцяло – в размер на сумата от 56 482.64 лв., вкл. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (20.ІІІ.2013 г.) и до окончателното й изплащане, както и с присъждането – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – на всички направени в хода на този процес разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК д-вото касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по три материалноправни и два процесуалноправни въпроса, както следва:
1./ Дали приемането на извършени строително-монтажни работи /СМР/ по договор за строителство следва да става само с приемо-предавателни протоколи – като изрично условие за заплащане на възнаграждение, както и възможно ли е такива СМР да бъдат приети с конклудентни действия?;
2./ Налице ли е приемане на работата, когато възложителят е установил фактическа власт върху изработеното чрез свой компетентен представител и упражнява същата върху доставеното му от изпълнителя за период над 5 години, без да направи възражение за неприемане или за недостатъци?;
3./ При тълкуване на договорните клаузи следва ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка един с други, с оглед целта на договора, поведените на страните и как те са изпълнявали задълженията си по него, както и с оглед обичаите в практиката и добросъвестността?;
4./ Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си върху факти, които не се твърдят от страните и не се подкрепят от фактите по делото?;
5./ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по реда на ГПК доказателства?
Според касатора материалноправните въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС, като тези с поредни номера 2 и 3, а също и останалите два процесуалноправни въпроса били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [община] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му „ведно с произтичащите от това законни последици”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
А./ По релевираните два процесуалноправни въпроса:
Според мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, о една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на пос8ледния на плоскостта на формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата два процесуалноправни въпроса.
Б./ По релевираните от касатора три материалноправни въпроса:
За да отхвърли насрещния иск на търговеца настоящ касатор срещу ищцовата [община] с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, Бургаският апелативен съд е приел, че е налице „възложена и изпълнена, и приета работа”: доставка на елементи от метална конструкция за монтиране на процесния обект, представляващ спортна зала в [населено място], „което е част от изпълнението по договора, но не и на договорен между страните етап от изпълнение (по чл. 26 от сключения между страните поп спора договор от 26.VІ.2008 г. – бел. на ВКС) и самата доставка на тези елементи, приети в склад на възложителя по експедиционни бележки не означава изпълнение на възложената работа и оттам – основание за заплащане”. Без навлизане в съществото на облигационния спор, ще следва да се отбележи, че този решаващ правен извод на въззивната инстанция е в съзвучие с онази част от легалната дефиниция на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, според която, по смисъла на този закон, „строителни и монтажни” са работите, чрез които строежите се изграждат – нещо съществено различно от самата доставка на материали и оборудване на строителната площадка. Ето защо в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от трите материалноправни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на търговеца няма естеството на такъв, който да е бил надлежно включен в предмета на спора по делото и да е обусловил решаващите изводи на Бургаския апелативен съд по това дело, а според т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на горепосоченото тълкувателно решение главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол е ясното и точно формулиране на въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е от значение за изхода по конкретното дело. В заключение, релевираният от касатора въпрос с пор. № 3 в изложението към жалбата му – относно това как следвало да се тълкуват отделните уговорки в сключения между страните по спора договор за строителство, се явява такъв с изцяло хипотетичен характер, имайки своят ясен отговор в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД.
При този изход на делото в настоящето касационното производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация община искане за това, д-вото касатор ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати сума в размер на 3 300 лв.: съгласно приложените по делото пълномощно от 14.VІІІ.2014 г. и договор за правна защита и съдействие № А-0006517 от 9.І.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 27.І.2015 г., постановено по т. дело № 326/2014 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация [община] /, СУМА в размер на 3 300 лв. (три хиляди и триста лева), представляваща платен хонорар за един неин адвокат от САК, съгласно приложени по делото пълномощно с изх.№ г. и договор за правна защита и съдействие № 17/9.І.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2