О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
С., 02.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 492 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2905 от 30.ІІІ.2012 г. на А. М. А. от [населено място], област П., подадена против въззивното решение № 73 на Плевенския ОС, ГК, от 23.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1051/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 160 на РС-гр. Л. от 7.Х.2011 г. по гр. д. № 549/2011 г.: за признаването за установено по отношение на настоящата касаторка по иск с правно основание по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК, предявен от [фирма]-С., че д-вото имало съществуващо вземане в размер на 19 650.70 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението /20.V.2011 г./ , което вземане произтичало от сключен помежду им на 9 юни 2006 г. договор за финансов лизинг на лек автомобил „Ф. Ф.” с ДК№ СА 11-69 ВМ.
Оплакванията на касаторката А. са за постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Плевенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с оглед което тя претендира за отменяването му – като неправилно.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено „Становище”, А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че: „обжалваният съдебен акт е решаван противоречиво от съдилищата, като пледираното противоречие е със съдебни актове, произнесени от ВКС- 1.Решение от 5.ІІІ.2004 г. на І-во т.о. по гр. д. № 808/2003 г., според което „при доказана редовност на търговските (счетоводните) книги, записванията в тях могат да се приемат за доказателство между търговците, не само за установяване на търговските сделки, на и за изпълнението по тях”; 2. Решение № 413/16.VІІІ.2005 г. на ВКС, ТК, по т. д. № 964/2004 г., според което: „Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ и счетоводни записвания, които не се основават на посочените в Наредбата за документите и записванията в счетоводството на предприятията и стопанските организации изискуеми се документи, нямат доказателствената сила, предвидена в чл. 55 ТЗ”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на двете оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето производство. Инвокиран е довод, че възраженията в касационната жалба на А. за нередовност на счетоводните справки, представени от търговеца по делото, „се правят за първи път с нея а възможността за това е преклудирана с изтичане на срока за отговор по исковата молба и на основание чл. 133 ГПК същите не следва да се разглеждат”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на А. М. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извлича този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на значимия въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, твърдението на касаторката А., че „обжалваният съдебен акт е решаван противоречиво от съдилищата” е лишено от смисъл, а с повтаряне на оплакването за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила /касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/ не се обоснова приложимост на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на ответното по касация търговско д-во, тъй като към неговия писмен отговор по жалбата на А. не са приложени доказателства, че такива разходи реално са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 73 на Плевенския окръжен съд, ГК, от 23.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1051/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2