3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
С., 30.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1631 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4008 от 27.ІІ.2013 г. на К. Е. Законов от А., подадена против определение № 95/27.ІІІ.2014 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено по т. д. № 909/2014 г., с което е била оставена без разглеждане негова касационна жалба срещу въззивното решение № 1988/6.ХІІ.2013 г. на Пловдивския ОС по гр. д. № 2820/2013 г., с което е бил отхвърлен негов осъдителен иск с правно основание по чл. 534 ТЗ с цена от точно 10 000 лв. (десет хиляди лева).
Оплакванията на частния жалбоподател Законов са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което той претендира отменяването му. Инвокирани са доводи, че въззивното решение на Пловдивския ОС, атакувано с оставената без разглеждане касационна жалба на Законов, било постановено не по търговско, а по гражданско дело, а също и че в приложение към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК той бил представил две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от ІІ-ро т.о., от които било видно, че касационно обжалване е било допуснато и по отношение на решения на въззивни съдилища по дела с цена на иска под 10 000 лв. и дори под 5 000 лева.
Ответникът по частната жалба /и по иска с правно основание по чл. 534 ТЗ/ В. Л. Д. от А. не е ангажирал свое становище по основателността й.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на К. Е. Законов от А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прекрати образуваното пред него пр-во по чл. 288 ГПК предходният тричленен състав на ВКС е приел, че подадената от Законов касационната жалба е била насочена срещу въззивно решение, постановено по търговско дело с цена на иска под законоустановения минимум от 10000 лв.
Не е било спорно между страните по делото, по което е било постановено атакуваното от Законов пред ВКС въззивно решение, че искът, който Пловдивският ОС е разгледал по същество, е с правна квалификация по чл. 534 ТЗ: за неоснователно обогатяване, в хипотеза, когато поемателят на запис на заповед е изгубил правата по този менителничен ефект, но преди още да са изтекли три години от настъпването на последния юридически факт. Ноторно е, че този осъдителен иск е с ограничено приложно поле, поради което се явява специален, изрично уреден с конкретна разпоредба на ТЗ, изключваща субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Активно легитимиран по специалния иск е само поемателят на записа за заповед, а пасивно легитимиран – единствено издателят на този менителничен ефект. Следователно, по арг. от текста на чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 1-во ТЗ във вр. чл. 365, т. 1 ГПК, образуваното по този иск дело е с търговски, а не с граждански характер – независимо от обстоятелството, че страните по спора са физически лица. Ирелевантно в това отношение е как е процедирала канцеларията на двете низови съдилища, образувайки делата по иск с правно основание по чл. 534 ТЗ като „граждански”, както и погрешното посочване във финалната част от диспозитива на атакуваното от Законов въззивно решение на Пловдивския ОС, че то подлежало „на обжалване пред ВКС при предпоставките по чл. 280 ГПК”. Напротив, с оглед гореизложеното може да се констатира, че съставът на въззивната инстанция е имал задължението по чл. 286, ал. 1, т. 3-във вр. чл. 285 ГПК да разпореди връщане на подадената от Законов касационна жалба срещу това нейно решение. В заключение, след извършена от настоящия състав проверка по приложените към оставената без разглеждане касационна жалба решение № 133/5.VІІ.20123 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 104/2011 г. и съответно Р. № 119/8.VІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1160/2010 г., бе констатирано следното. С първото е било отменено въззивно решение на СГС по гр.д. № 5920/09 г., което е било постановено на датата 16 март 2010 г. по иск с правно основание по чл. 534 ТЗ с цена 1 250 $ (хиляда двеста и петдесет щатски долара), чиято левова равностойност по фиксинг на Б. към тази дата (1.45 лева за 1 щатски долар) е възлизала на 1 812.50 лв. С второто посочено решение на ВКС е било отменено въззивно решение на СГС по гр. д. № 1047/2010 г., което е било постановено на датата 23 юли 2010 г. по иск с правно основание по чл. 254, ал. 1 ГПК (отм.) относно недължимост на сума в размер на 9 000 лв. по запис на заповед. Следователно и двете касирани въззивни решения са били постановени преди влизането в силата на последната редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК – датата 21.ХІІ.2010 г., т.е. при действието на процесуална разпоредба, според която не са подлежали на касационно обжалване само решения по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Поради това неоснователен се явява и доводът на частния жалбоподател Законов, че с атакуваното прекратително определение предходният тричленен състав прилагал различно процесуалния закон към еднакви случаи.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 95/27.ІІІ.2014 г. на състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено по т. дело № 909/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1631 по описа за 2014 г.