4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 14.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………….. и с участието на прокурора………………………………….…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2447 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4473 от 4.VІІ.2014 г. на Л. А. Б. от [населено място], подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от пловдивското адвокатско д-во „Б. и П.”, против определение № 1197 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 19.VІ.2014 г., постановено по ч. т. д. № 672/2014 г., с което е била оставена без уважение негова частна въззивна жалба срещу определение № 201/11.ІV.2014 г. на ОС-Пазарджик по т. д. № 75/2010 г.: за прекратяването на първоинстанционното пр-во поради недопустимост на заведеният от Б. иск с правно основание по чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър срещу ответника [фирма]-гр. П., което д-во се е вляло в [фирма]-гр. П..
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, частния касатор Л. Ал. Б. претендира касирането му, „ведно със законните последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 2 ГПК Л. Ал. Б. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а също „и в противоречие с практиката на съдилищата, прилагащи задължителната практика на ВКС, по следните два материално- и процесуалноправни въпроси:
1./ Дали искът с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТР има за предмет проверка за законосъобразността на вписаните обстоятелства или предназначението му е единствено за защита срещу нищожно или недопустимо вписване или срещу несъществуване на вписано обстоятелство?;
2./ Допустимо ли е да се разглежда иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР при „приключило производство” по реда на чл. 74 ТЗ?
Според касатора Б. наличието на първата от тези две предпоставки за допустимост на частното касационно обжалване се разкривало при съпоставка между обжалваното въззивно определение с постановките на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. и с Опр. № 684/17.VІІ.2012 г. на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. д. № 383/2012 г., а наличието на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол – при съпоставката на атакувания съдебен акт с решение № 522 от 29.ІV.2011 г. на СГС по т. д. № 80193/09 г. (за което обаче няма данни то да е влязло в сила).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на Л. А. Б. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай главният мотив на въззивната инстанция, за да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК е бил, че „доколкото искът по чл. 29 ЗТР има за предмет установяването на порок в заявеното за вписване обстоятелство и затова проверката не следва да се отнася до законосъобразността” му, то в случая липсвал правен интерес от воденето на така предявения от настоящия частен касатор установителен иск. Следователно, щом втория, формулиран от Б. процесуалноправен въпрос, не е бил част от предмета на произнасяне на Пловдивския апелативен съд с атакуваното въззивно решение, той се явява такъв с изцяло хипотетичен характер и затова обективно не е годен да обоснове приложно поле на частното касационно обжалване. Що се отнася до първия, формулиран в изложението към настоящата частна касационна жалба правен въпрос следва да се констатира, че още с т. ІІ от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. последователно е било разграничено, че порочните вписвания в търговския регистър подлежат на установяване чрез самостоятелен иск /при сега действащия процесуален закон, в сила от 1.ІІІ.2008 г., това е установителният иск по чл. 365, т. 3 ГПК/ при наличието на правен интерес от воденето му. С посоченото ТР също така е разяснено, че е допустимо съединяването на иск по чл. 74 ТЗ с иск за установяване на пороци при вписването под условието на евентуалност на конститутивния иск и доколкото той е предявен в пределите на съответния преклузивен срок. Произнасянето по съществото на последния /с влязло в сила съдебно решение, както е в процесния случай/, вкл. и когато с него конститутивната претенция е била отхвърлена, преклудира възможността за последващо водене на установителен иск: точно поради отпадане на правния интерес от това да се установява вписване на несъществуващи обстоятелства, когато за същите е било веднъж вече прието, че са съществуващи, т.е. отменяеми.
В заключение, опр. № 684/17.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по ч. т. д. № 383/2012 г., не представлява задължителна практика по смисъла на т. 2 на горецитираното ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., а и тълкуването на касатора е извън контекста на произнасянето на този съдебен състав с приложеното към изложението по жалбата му определение. Паралелност на реда по чл. 74 ТЗ и чл. 29 ЗТР е възможна само в ограничени хипотези (като напр. недопустимост на вписване като заявено от неоправомощено лице), но не и в случая на вписване на несъществуващо обстоятелство, ако по отношение на същото са налице предпоставките на чл. 74 ТЗ. Не подлежи на съмнение, че за едно и също обстоятелство тези хипотези се явяват взаимноизключващи се.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1197 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 19.VІ.2014 г., постановено по ч. т. дело № 672/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2