4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
София, 05.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…….……….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1061 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4948 от 17.ІІ.2014 г. на застрахователя [фирма]-София, подадена против въззивното решение № 1204/20.ХІІ.2013 г. на Варненския ОС, ТК, постановено по гр. дело № 1928/2013 г., с което е бил отхвърлен негов регресен (суброгационен) иск с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ, предявен срещу Г. Д. А. от [населено място], чиито предмет е било искане за осъждането на последния да заплати сума в размер на 11 036.90 лв., представляваща платено по застраховката „Автокаско” обезщетение за нанесени имуществени вреди на автомобил с повишена проходимост „Фолксваген Туарег” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма]-София, като резултат от виновно причинено от ответника ПТП на 30 август 2008 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /16.VІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на застрахователното д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който регресния (суброгационен) иск на [фирма] срещу А. да бъде уважен в предявения по делото негов размер, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото и до окончателното заплащане на главницата в размер на 11 036.90 лв., както с присъждане на всички направени по делото разноски в тежест на последния, вкл. за платения адвокатски хонорар.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното на 10.ІІІ.2011 г. по реда на чл. 290 ГПК решение № 24 на състав от І-во т.о. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., а доколкото разпоредбата на чл. 131 във вр. чл. 133 ГПК „се прилагала противоречиво от съдилищата в Р.България”, налице била и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ обаче, търговецът касатор се позовава отново на каосационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. Д. А. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв. – съгласно приложените договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че наведените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване не са били съобразени с ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на застрахователя [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая единствено това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация Г. Д. А. от [населено място] искане за това, застрахователното д-во касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 1 500 лв. хиляда и петстотин лева, като платен хонорар за един негов адвокат: съгласно приложените договор за правна защита и съдействие № 199473/24.ІІІ.2014 г. /Серия „Б”/ и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1204 на Варненския ОС, ТК, от 20.ХІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1928/2013 г.
О С Ъ Ж Д А застрахователя [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на Г. Д. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. VІІ, ап. № 21, СУМА в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направени от последния разноски в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК за възнаграждение на един негов адвокат от варненското адвокатско д-во „Я.”, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие № 199473/24.ІІІ.2014 г. /Серия „Б”/ и списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1061 по описа за 2014 г.