О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 05.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2571 по описа за 2018., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 14851/17.VІІІ.2018 г. на Х. Х. К. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1577 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 26.VІ.2018 г. (същото поправено с решение № 2335 от 21.VІІІ.2018 г.), двете постановени по гр. дело № 1767/2018 г., с които е било потвърдено първоинстанционното решение № 7786/21.ХІ.2017 г. на СГС, ГК, с-в І-18, по гр. дело № 3110/2016 г. в частта му, с която – по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК – е било признато за установено по иска на „Банка ДСК” ЕАД срещу Х. Хр. К. от София, че той й дължи по договор за ипотечен кредит от 15.VІІ.2008 г. главница до размер на сумата от 140 530.15 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК (2.Х.2015 г.) и до окончателното й изплащане; договорна лихва за периода 4.VІІІ.2013 г – 1.Х.2015 г. до размер на сумата от 21 791.31 евро и санкционна лихва за периода 29.ІХ.2015 г. – 1.Х.2015 г. до размер на сумата от 155.68 евро, както и заемни такси до размер на сумата от 2 532.19 евро, както и в частта, с която К. е било осъден да заплати на кредитната институция разноски за заповедното производство до размер на 6 905.72 лв. и такива за първоинстанционното пр-во пред СГС до размер на 7 036.01 лв.
Оплакванията на касатора К. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира обезсилването му и прекратяване на производството по делото, а – алтернативно: отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителните установителни искове на „Банка ДСК” ЕАД-София да се отхвърлят, ведно с присъждането на всички направени от него разноски по водене на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателят й Х. Хр. К. обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за „преждевременно предявен” по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, а оттам – и за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК), така и с наличието на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по шест процесуалноправни и шест материалноправни въпроса, както следва:
1./ „Следва ли въззивният съд за отмени първоинстанционното решение в случай, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и когато не е отговорил на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?”;
2./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?”;
3./ „Длъжен ли е първоинстанционният съд да прекрати делото, когато е налице хипотезата на чл. 238, ал. 2 ГПК и има изрично искане за това, направено от ответника?”;
4./ „Представлява ли допълнителната искова молба, депозирана в производството по търговски спорове, становище по отговора по смисъла на чл. 238, ал. 2 ГПК и следвало ли е съставът на СГС да прекрати гр. дело № 3110/2016 г.?”;
5./ „Допустим ли е иск по чл. 422 ГПК, когато е бил предявен преди да е подадено от ответника възражение по чл. 414 ГПК?”;
6./ „Уточнил ли е ищецът с молба от 21.ХІ.2016 г. как е формирана сумата от 4 176.21 евро, представляваща заемни такси и може ли искът да бъде уточнен с прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза?”;
7./ „Упражнила ли е банката ищец правилно и съгласно изискванията на закона, съдебната практика и тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем?”;
8./ „Достигнало ли е до Х. К. уведомлението за предсрочна изискуемост /на процесния ипотечен банков кредит от 15.VІІ.2008 г. – бел. на ВКС/?”;
9./ „Връчена ли е пратката на Х. К. съгласно изискванията на Закона за пощенските услуги и Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ на основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ?”;
10./ „Връчването на пощенски плик удостоверява ли връчването на документа, съдържащ се в него?”;
11./ „Имала ли е г-жа Г. П. право да обяви кредита за предсрочно изискуем, следвало ли банката да докаже в процеса представителната власт на лицето, изпратило уведомлението за предсрочната изискуемост, както и дали ако същото уведомление е било съставено от лице, което няма представителна власт за това, кредитополучателят може да има възражения в тази насока?”;
12./ „Може ли ищецът по иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК да се ползва в исковото производство от документ, представен в заповедното производство?”;
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Банка ДСК” ЕАД-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт единствено по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на направените разноски за всички инстанции.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на Х. Хр. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в горепосочената негова установителна част, въззивната инстанция е съобразила, че разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК визира три кумулативно изискуеми предпоставки за прекратяване на делото по искане на ответника, като липсата дори на само една от тях осуетява тази процесуална възможност. При констатацията, че в процесния случай ищцовата кредитна институция е депозирала допълнителна искова молба, в която е било изразено становище по отговора на първоначалната, решаващият извод на САС е бил за допустимост на първоинстанционното решение, както и че спорът е съсредоточен върху надлежното настъпване на предсрочната изискуемост на ипотечния банков кредит, както и върху твърдяната неравноправност /нищожност/ на отделни клаузи в договора за отпускането му, а именно чл.чл. 7, 11 и 14. При наличието на представено по делото Потвърждение за получаване на писмо с изх. № 01-20-06571/14.ІХ.2015 г. и удостоверено – вкл. с двете заключения на назначена по делото графическа експертиза – лично връчване на същото на неговия адресат /настоящия касатор/ на датата 18.ІХ.2015 г., предхождаща подаването на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, САС е направил извод, че предсрочната изискуемост на процесния ипотечен банков кредит е настъпила в точно съответствие с разяснението, дадено с т. 18 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. От друга страна, при данните по делото, че страните по договора за кредит са потребител и доставчик на финансова услуга, въззивният съд е могъл да изгради решаващия си правен извод за неравноправност, т.е. нищожност, на горепосочените три текста от сключената на 15.VІІ.2008 г. абсолютна търговска сделка /по чл. 430 ТЗ/: предвид систематичната им връзка с клаузите на чл. 9.1, изр. 2-ро и чл. 9.4 от същата, както и във вр. с разпоредбата по чл. 24.3 от ОУ на банката кредитодател. В резултат, макар да е била установена дължимост в полза на последната на сума в размер на 2 586.91 евро – като т.нар. „заемни такси” по кредита, съставът на САС, следвайки диспозитивното начало в процеса, е уважил положителния установителен иск на кредитната институция по това перо на претенциите й до размер на 2 502.19 евро /или 165.70 лв. по-малко/, доколкото с уточнителната си молба с вх. № 149684 от 21.ХІ.2016 г. тя е направила това намаляване на искането си.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателния акт на ВКС, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевираните от касатора К. в изложението към жалбата му въпроси с поредни номера 1-4 /вкл./ са такива, отнасящи се до правилността на атакуваното решение, тези с номера 6, 8 и 9 се отнасят до възприемането на фактическата обстановка от състава на САС, докато останалите 4 въпроса /т.е. без въпросът с пор. № 5/ са с изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били включени в предмета на спора. Следователно, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора К. допълнителни предпоставки /по т.т. на същия законов текст/.
В заключение, на въпроса дали предявеният от „Банка ДСК” ЕАД срещу настоящия касатор положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим /въпрос с пор. № 5 от изложението към касационната жалба, както то е възприето от настоящия съдебен състав/, е даден изчерпателен отговор, съобразен с практиката на ВКС, вкл. постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 163/4.ІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т.д. № 901/2010 г., който е в смисъл, че: „Последващото подадено възражение от длъжника /след връчването на поканата за доброволно изпълнение/, в срока по чл. 414 ГПК, е ирелевантно”, след като се предхожда от негово писмено възражение в свободен текст с вх. № 3078755/10.ХІ.2015 г. срещу издадената по ч. гр. дело № 59117/2015 г. по описа на СРС, ІГО, 142-ри с-в, Заповед за изпълнение на парично задължение. Този обстойно мотивиран отговор в мотивите към атакуваното въззивно решение изключва вероятността то да е процесуално недопустим съдебен акт, т.е. не е налице и основанието по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допустимост на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация кредитна институция искане за това, касаторът К. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати сума в размер на 30 лв. (тридесет лева), представляваща внесена по с/ка на ВКС държавна такса на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2235 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 26.VІ.2018 г. (същото поправено с решение № 2235 от 21.VІІІ.2018 г.), двете постановени по гр. дело № 1767/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора Х. Х. К., ЕГН [ЕГН] от гр. София,[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ап.#22 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация „Банка ДСК” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], СУМА в размер на 30 лв. (тридесет лева), представляваща изплатена държавна такса по с/ка на ВКС за касационното производство по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2