4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
София, 16.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1841 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 628, ал. 2 ТЗ и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5371 от 25 юни 2018 г. на старозагорското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 215 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 16.V.2018 г., постановено по ч. т. дело № 263/2018 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това дружество срещу Разпореждане № 670/18.ІV.2018 г. на Старозагорския ОС по т. д. № 68/2018 г.: за връщане на подадената от този търговец на 14.ІІІ.2018 г. молба за откриването спрямо него на производство по несъстоятелност на основание чл. 625, предл. 1-во ТЗ – във вр. чл. 628, ал. 1 ТЗ и за прекратяване на образуваното по нея дело.
Поддържайки оплакване за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение – предвид „противоречието му със закона”, дружеството настоящ частен касатор претендира касирането му, а също и „да бъде задължен долустоящия съд да предостави допълнителен срок за представяне на необходимите документи за продължаване на производството”. Инвокиран е довод, че искането за предоставяне на такъв допълнителен, по-дълъг срок, в който да бъдат представени изискуемите от чл. 628 ТЗ документи, произтичало „от обществения интерес фактите от обективната действителност да бъдат отразени правилно в правния мир”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й [фирма]-гр. Стара Загора обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си /по същество – оплакване/ за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: предвид произнасянето на Пловдивския апелативен съд с този преграждащ по-нататъшното развитие на делото акт „по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС”, обективирана в 7, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии. Формулиран е бил обаче само един правен въпрос, а именно: „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи ясни и точни мотиви по тях?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на старозагорското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди прекратителното разпореждане по чл. 129, ал. 3 ГПК на първостепенния съд, въззивната инстанция е могла да констатира, че в пределите на дадения на търговеца настоящ частен касатор срок за отстраняване на недостатъците на молбата му по чл. 625, предл. 1-во ТЗ не е постъпвало негово искане за удължаване на този срок /по реда на чл. 63 ГПК, визиращ възможността за продължаване на срокове, които не са изтекли и то само при наличието на изложени уважителни причини за това/. На базата на тази фактическа констатация и при съобразяване както на специалните изисквания на чл. 628 ТЗ за редовност на молбата по чл. 625 ТЗ, както и на съдопроизводственото правило на чл. 621 ТЗ за субсидиарна приложимост на Гражданския процесуален кодекс, вкл. чл. 129 от същия, Пловдивският апелативен съд е изградил решаващия си правен извод за правилност /законосъобразност/ на атакуваното пред него прекратително разпореждане на съда по чл. 613 ТЗ.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай единственият формулиран от търговеца настоящ частен касатор правен въпрос се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение /арг. чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/.
В заключение, при горната фактическа констатация на въззивната инстанция, неоснователно се явява и твърдението на частния касатор за „очевидна неправилност” на атакуваното нейно определение. То нито е явно необосновано, нито е постановено contra legem или пък – extra legem.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 215 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 16.V.2018 г., постановено по ч. т. дело № 263/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д № 1841 по описа за 2018 г.