О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София, 24.11. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 248 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 12936 от 11.ХІ.2014 г. на О. Н. В. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1827 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 29.ІХ.2014 г., постановено по т. д. № 823/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 525/2.І.2014 г.на Софийския градски съд, ГК, с-в І-19, по т. д. № 4652/2011 г. С последното, по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, спрямо настоящия касатор е било признато за установено, че той дължи на Д. А. С. от София сума в размер на 33 000 лв. по издадена на 7.VІІІ.2008 г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /3.ХІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, за която по гр. д. № 41135/08 г. по описа на СРС, ГО, 75-и с-в, е била издадена на 13.І.2009 г. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изп. лист, вкл. и за 1 323.60 лв. разноски, направени в заповедното пр-во.
Оплакванията на касатора В. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това той претендира касирането му и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на САС с указания за допускане като доказателство по делото на приложена към настоящата жалба „експертна оценка”, или, алтернативно: постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата претенция на Д. Ат. С. да бъде отхвърлена в предявения по делото неин размер и „ведно с всички законни последици от това”, като на касатора бъдат присъдени и всички направи по делото разноски, вкл. сума в размер на 1 500 лв., представляваща платен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 508644/10.ХІ.2014 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК О. Н. В. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл по 4 процесуалноправни и един материалноправен въпрос, както следва:
1./ „Дали изготвени писмени доказателства, в това число и изготвена оценителна експертиза, събрани в наказателно пр-во, предхождащо гражданското /исковото/, представляват допустими писмени доказателства по смисъла на чл. 178 ГПК, които следва да бъдат разгледани и оценени в съвкупност с останали събран по делото, заведено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, доказателствен материал?”;
2./ „В случай, че в предхождащото исковия процес наказателно производство е била назначена експертиза, въз основа на която назначеното вещо лице е посетило на място обекта, предмет на уговорените между страните по спора СМР /построяване на жилищна сграда до етап груб строеж (вкл.)/, където е могло да установи обстоятелства, свързани с извършването им, дали изготвеното от него заключение притежава материална доказателствена сила и следва ли то, като официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, да бъде допуснато в последващия исков процес за установяване на горните обстоятелства?”;
3./ „Представлява ли ново доказателство по смисъла на чл. 266 ГПК такова, което е било своевременно представено пред първоинстанционния съд, но не е било допуснато от него и дали повторното представяне на същото доказателство с въззивната жалба може да се преценява като „своевременно представяне”?”;
4./ Своевременно ли е направено доказателствено искане с въззивната жалба за допускане на експертиза от въззивния съд, ако първоинстанционният незаконосъобразно не е допуснал доказателства от значение за изготвяне на заключението по допусната от него /т.е. в първата инстанция/ експертиза?”;
5./ „Представлява ли количествено-стойностна сметка, в която изрично е записан размерът на заплатените суми от възложителя към изпълнителя посредством израза „общо платени”, разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД?”
От общо 5-те формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса само произнасянето на въззивния съд по този с пор. № 2 не било в противоречие с практиката на ВКС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. А. С. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на О. Н. В. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което срещу настоящия касатор е бил уважен положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, въззивната инстанция е счела за неоснователно оплакването на В. за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото „експертна оценка” и „доклад на оценител” досежно стойността на извършени към датата 1.ІХ.2008 г. СМР от представляваното от него търговско д-во, понеже същите имали естеството на частни документи, чиято доказателствена сила, детайлно описана в текста на чл. 180 ГПК, в никой случай не обвързва решаващия съд „с изводите на техния автор относно приетите от него за установени факти и обстоятелства”. Констатирайки в сучая не само липса на надлежно съставен акт за приемане на конструкцията (Приложение № 14 по Наредба № 3/31.VІІ.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството), но също така и липса на посочената в процесния договор от 15.ІV.2008 г. количествена сметка за видовете СМР и техните единични цени, САС е направил извод, че единственият начин да бъде установена по делото степента на изпълнението на задължението на строителя е извършването на съпоставка между посочената в чл. 17 от този договор приблизителна стойност на работите, а именно 89 777.08 лв. и установената в заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза стойност на реално изпълнените такива: 60 038.07 лв. Отделно, в подкрепа на решаващия си извод за основателност на предявения по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК положителен установителен иск, въззивната инстанция е съобразила безспорното по делото обстоятелство, че на настоящия касатор е била предплатена сума в размер на 96 000 лв. (деветдесет и шест хиляди лева) и точно затова с издаденият от него на 7.VІІІ.2008 г. запис на заповед за сума в размер на 33 000 лв., той е гарантирал пълното изпълнение на поетото от представляваното от него О. задължение по процесния договор за изработка в строителството.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В мотивите, изложени към същата точка от това ТР, надлежно е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Докато в случая всеки един от общо 5-те, формулирани от касатора В. в изложението му към жалбата правни въпроса, е такъв, който не отговаря на главното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за релевантност по отношение изхода на делото, а и т.нар. от касатора „материалноправен” въпрос /с пор. № 5/ е с изцяло хипотетичен характер. При тази констатация се явява безпредметно обсъждането налице ли са допълнителните основания /по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ за допустимост на касационния контрол, релевирани от касатора.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1827 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 29.ІХ.2014 г. постановено по т. д. № 823/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 248 по описа за 2015 г.