5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№405
София, 22.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…………………. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3126 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 16285 от 21.ІХ.2018 г. на софийското адвокатско дружество „Кинкин и Партньори” /Булстат[ЕИК]/, подадена против решение № 2017 на Софийския апелативен съд, ТК,13-и с-в, от 27.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 4645/2017 г., с което – като процесуално недопустимо – е било обезсилено първоинстанционното решение № 1363/10.VІІ.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-7, по т. д. № 3695/206 г., прекратено е било исковото производство по възражението на юридическото лице /чл. 57, ал. 1 ЗА/ настоящ касатор срещу решение № ЗБН 66-478 от 20.І.2016 г. на двамата постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) и, в резултат, адвокатското д-во „Кинкин и Партньори” е било осъдено да заплати в полза на „КТБ” АД (в Н.) юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. за първоинстанционното и още 200 лв. за въззивното производство.
Оплакванията на адвокатското дружество настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който „да бъде изменен списъка на кредиторите на „КТБ” АД (в Н.)”, както и да му се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата адвокатското д-во неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение, още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПХК, изтъквайки, че с този свой акт въззивният съд се е произнесъл по следните девет правни въпроса от значение не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „При наличие на открита специална банкова сметка, в случая клиентска с/ка по чл. 39 от Закона за адвокатурата, както и на открито производство по несъстоятелност на съответната банка, кой следва да се впише като титуляр на вземането – адвокатското дружество, страна по договора за платежни услуги, или клиентите на същото адвокатско д-во, чиито пари се съхраняват по клиентската сметка?”;
2./ „Следва ли да се впишат под условие клиентите на адвокатското дружество?;
3./ „Следва ли банката да води отделни партиди за паричните суми, внесени от клиентите на адвокатското дружество, след като банковата сметка е една?”;
4./ „Следва ли адвокатското дружество на предостави на банката списък на клиентите, притежаващи средства по клиентски сметки, след като в Закона за кредитните институции, в Закона за платежните услуги и платежните системи, а също и в Закона за адвокатурата, липсва такова изискване?”;
5./ „В откритото срещу нея производство по несъстоятелност, следва ли банката да изисква информация /данни/ за клиентите, притежаващи средства по клиентските сметки?”;
6./ „В случай, че адвокатското дружество е предоставило информация /данни/ за клиентите, притежаващи средства по клиентските сметки, валидно ли е включването на вземането на адвокатското дружество в списъка на приетите вземания под условие, че не са подадени данни за индивидуализация на правоимащите лица?”;
7./ „Кой е легитимиран да подаде възражение срещу невключването на клиентите на адвокатското дружество в списъка на приетите вземания?”;
8./ „В случай, че е легитимиран клиента на адвокатското дружество, необходимо ли е изрично пълномощно за процесуално представителство при вече наличен договор за поръчка между страните?”;
9./ „Явява ли се обявената в несъстоятелност банка, в която е била открита клиентска сметка на адвокатското дружество, трето недобросъвестно лице по отношение на сключения между клиента и това адв. д-во договор за клиентска сметка, ако в случай на налична информация за правоимащото лице относно паричните средства, същото не бъде включено като титуляр на вземане?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) писмено е възразила чрез юрисконсулт, редовно упълномощен от двамата нейни постоянни синдици, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Инвокиран е довод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроси „не попадат в приложното поле за наличие на основание за касационно обжалване съгласно цитираните разпоредби на чл. 280, ал. 1 ГПК и са неотносими към предмета на спора”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на софийското адвокатско дружество „Кинкин и Партньори” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да обезсили решението на първостепенния съд, оставящо без уважение, като неоснователно, възражението на адвокатското д-во настоящ касатор – „в качеството си на титуляр на собствени разплащателни сметки, както и на пълномощник и довереник на клиенти, притежаващи средства по клиентски сметки на дружеството” – което е било подадено срещу решение № ЗБН-66-47/20.І.2016 г. на синдиците на „КТБ” АД (в Н.), въззивната инстанция е приела, че правото на възражение по чл. 66, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, респ. и това на оспорване на решението на синдика по чл. 66, ал. 6 от този закон пред съда по несъстоятелност, принадлежи само на лице от кръга на изброените в първата алинея на този текст, чието вземане не е прието или което оспорва приемането на чуждо вземане, поради което е процесуално недопустимо да се претендира приемане на чуждо вземане, както и да се подава възражение срещу неприемането на чуждо вземане. Докато в процесния случай адвокатското дружество /юридическото лице по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Закона за адвокатурата/ е предявило иск за защита на чужди права- тези на 47 други физически и юридически лица по приложен списък, „но не като техен процесуален представител по реда на чл. 32 ГПК, а като довереник по договор за поръчка, вложил пари на доверителите по банкова сметка на свое име /чл. 39 ЗА/”. Изрично е било подчертано от състава на САС, че правоотношението по последния договор /по чл. 292 ЗЗД/ не обуславя извънредна процесуална легитимация на довереника за предявяване на иск за защита на правата на доверителя, а оттам – че липсва правен интерес за оспорване приемането на вземания, за които се твърди, че са на възразилия кредитор /в т.ч. и по клиентските сметки/, включени от синдиците на „КТБ” АД (в Н.) в списъка на приетите вземания.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 9-те формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по това дело, т.е. въпросите са с изцяло хипотетичен характер. При така установеното отсъствие на главното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице е релевираната от касатора допълнителна предпоставка за това по т. 3 на същия законов текст. В заключение, с атакуваното въззивно решение е бил разрешен въпрос досежно процесуалната незаконосъобразност на постановеният от първостепенния съд акт по съществото на спора, докато в настоящата касационна жалба на софийското адвокатско дружество „Кинкин и Партньори” дори не се поддържа оплакване за допуснато от състава на САС съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Обжалваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необоснован (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (относимият закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация кредитна институция искане за това, адвокатското дружество настоящ касатор ще следва- на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да бъде осъдено да заплати на „КТБ” АД (в Н.) юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 200 лв. (двеста лева), чиито размер е определен в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2017 на Софийския апелативен съд, ТК,13-и с-в, от 27.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 4645/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора адвокатско дружество „Кинкин и Партньори” /Булстат[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответната по касация „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност)-гр. София, [улица], представлявана от двамата свои постоянни синдици Д. и М., СУМА в размер на 200 (двеста лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2