3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3692 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частната /погрешно означена още и като „касационна”/ жалба с вх. № 7949 от 11.VІ.2015 г. на врачанското [фирма], подадена от неговия управител Св. Г. П. против онази част от определение № 1398 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 22.V.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 1042/2015 г., с която – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 3633/5.ХІ.2014 г. на синдика на същото д-во – Д. С. К., срещу протоколното определение на Монтанския ОС от 13.Х.2014 г. по гр. дело № 229/2014 г., с което е било прекратено пр-вото по жалбата на търговеца в пр-во по несъстоятелност срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 1 юли 2014 г. по изп. дело № 20131630420056 по описа на държавен съдебен изпълнител при РС-Монтана и, като резултат, е било частично прекратено образуваното по тази недопустима частна жалба частно въззивно гр. дело.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС, търговецът частен жалбоподател, представляван сега от управителя си, претендира отменяване на същото и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който оставената без разглеждане частна жалба с вх. № 3633/5.ХІ.2014 г., подеадена от синдика К. да бъде уважена. Инвокиран е довод, че: „Отпадането на която и да е от материалните предпоставки по чл. 655, ал. 2 ТЗ за назначаване на синдик не води автоматично до прекратяване на функциите му по всички останали дела, по които същото лице участва в това си качество, тъй като актът на съда за освобождаване на синдика по едно дело за несъстоятелност, няма действие по отношение на всички, а само по отношение на страните в конкретното пр-по по несъстоятелност”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по настоящата частна жалба „Р. (България)” Е.-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта й /поради липса на правен интерес, произтичаща от обстоятелството, че САС, по частна жалба на д-вото длъжник, представлявано от управителя си П., а не от синдика, вече бил отменил протоколното определение на ОС-Монтана, с което е било потвърдено възлагателното постановление/, така и по основателността на наведеното в нея общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС, претендирайки за потвърждаването му. Позовавайки се на постановеното в пр-во по чл. 274, ал. 2, предл. 1-во, във вр. ал. 1, т. 1 ГПК, определение № 27/12.І.2015 г. на състав нва І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 3715/2014 г., ответната по настоящата частна жалба кредитна институция навежда довод, че: „С освобождаването на синдика на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ отпада наличието на отрицателната предпоставка по чл. 655, ал. 2, т. 8 ТЗ, поради което той не може да упражнява функциите на синдик и в другите производства по несъстоятелност, по които е назначен за такъв”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. В., представлявано от неговия управител Св. Г. П., ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Настоящата частна жалба е подадена от управител на дружество длъжник в открито пр-во по несъстоятелност срещу определение за оставянето без разглеждане на частна жалба, изхождаща от тогавашния негов синдик. Следователно липсва идентитет между страните в настоящето пр-во и в прекратеното частно въззивно пр-во пред САС. Същевременно основателно се явява становището, изразено по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК от представителя на ответната по настоящата частна жалба банка, за недопустимост на същата предвид липсата на правен интерес у управителя на [фирма] да атакува веднъж вече отмененото по негово искане протоколно определение на ОС-Монтана, първоначално потвърждаващо възлагателно постановление на съдебен изпълнител.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 7949/11.VІ.2015 г. на управителя на врачанското [фирма] /погрешно означена още и като „касационна”/, подадена против определение № 1398 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 22.V.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 1042/2015 г. В ЧАСТТА МУ, с която – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 3633/5.ХІ.2014 г. на тогавашния синдик на същото дружество Д. С. К. срещу протоколното определение на Монтанския ОС от 13.Х.2014 г. по гр. дело № 229/2014 г. за прекратяване на производството, образувано по жалбата на този търговец срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 1 юли 2014 г. по изп. дело № 20131630420056 по описа на държавен съдебен изпълнител при РС-Монтана и за прекратяване на образуваното по тази частна жалба дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2