О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 11.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1767 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2865/15.V.2018 г. на С. Х. М. от [населено място], подадена против определение № 259 на Варненския апелативен съд, ТК, от 17.ІV.2018 г., постановено по ч. т. дело № 216/2018 г., с което – при констатация за липсва на правен интерес от обжалване на отказ на първостепенния съд по чл. 83, ал. 2 ГПК – е било прекратено частното въззивно производство по това дело.
Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение, частната жалбоподателка М. претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на въззивния съд – за произнасяне по съществото на първоначалната й частна жалба срещу отказа на Добричкия ОС да я освободи от заплащането на разноски, представляващи дължимо възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лв. (сто лева). Инвокиран е довод, че ако въззивният съд бе удовлетворил искането й по чл. 83, ал. 2 ГПК, то същият би следвало да събере възнаграждението, дължимо за назначената по нейно искане експертиза „в производството по въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение на Добричкия ОС”.
Ответната по частната жалба [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на Варненския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на С. Хр. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прекрати образуваното пред него частно въззивно производство срещу отказа на първостепенния съд по чл. 83, ал. 2 ГПК да освободи М. от заплащането на разноски, представляващи дължимо възнаграждение за вещо лице в размер на сумата от 100 лв., Варненският апелативен съд е могъл да съобрази, че щом по първоинстанционното дело, водено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, има вече постановено от Добричкия ОС решение № 23/6.ІІ.2018 г. по съществото на спора, той ще следва да се десезира от разглеждането на същото искане за освобождаване от разноски, тъй като „поради невнасяне на определения депозит от 100 лева вещото лице не е отговорило на поставените от ответницата М. и допуснати от съда въпроси”. Прието е било в тази връзка от въззивната инстанция по повод решаващия й извод за липса на правен интерес от атакуване на въпросния отказ /по чл. 83, ал. 2 ГПК/, че допуснатото от състава на първостепенния съд нарушение на съдопроизводствените правила „може да бъде релевирано в евентуална въззивна жалба” срещу решението му, като в случай, че експертизата бъде допусната и са налице условията, визирани в текста на чл. 83, ал. 2 ГПК, то М. би могла наново да поиска освобождаването й от заплащането на разноски.
Първоинстанционното решение, с което положителния установителен иск на [фирма]-София, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу настоящата частна жалбоподателка, е бил уважен, й е било връчено на датата 12.ІІ.2018 г. Няма данни по делото в пределите на преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, считано от тази дата, М. да е подавала въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора. При това положение лишен от каквото и да било основание се явява релевираният в настоящата частна жалба неин довод, че правният интерес от самостоятелно атакуване пред въззивен съд на отказа на първата инстанция за освобождаването й от заплащане на разноски /дължимо възнаграждение за вещо лице/ по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, произтичал от това, че при възможно отменяване на този отказ Варненският апелативен съд щял „да събере поисканата от нея експертиза” /като доказателство по делото, образувано по положителния установителен иск на [фирма] срещу М./ именно „в производството по въззивната жалба срещу решението на Добричкия ОС”. Напротив, от точния разум на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК в процесния случай по необходимост се налага извод, че атакуване на отказ на първоинстанционен съд по отношение на искане, направено от страна физическо лице по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, не е допустимо в самостоятелно частно въззивно производство, след като вече е било постановено решение от първостепенния съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 259 на Варненския апелативен съд, ТК, от 17.ІV.2018 г., постановено по ч. т. дело № 216/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2