О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 14.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..…………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1456 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3774/20.ІV.2017 г. на лице, титулуващо се „лорд”, подадена против определение № 132 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 23.ІІІ.2017 г., постановено по ч. т. д. № 77/2017 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу определение № 1305/7.ХІІ.2016 г. на Бургаския ОС по т. д. № 562/2016 г. С последното на настоящия частен жалбоподател е било указано – във връзка с направеното увеличение на предявените като частични негови искови претенции към ответното ИФ [фирма] – че следва да довнесе държавна такса в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това по с/ка на ОС-Бургас, като в пределите на същия представи в канцеларията му съответния документ (банково бордеро) за извършеното плащане в размер на дължимата сума от 1 916 лв.
Оплакванията на частния жалбоподател са относно това, че атакуваното определение било „неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на законите на тази държава”. Поради това той претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за връщане на делото на същия състав на първостепенния Бургаски ОС, който да бъдел задължен да го изпрати по подсъдност на Бургаския районен съд, „където трябва по закона да се гледа делото” или – алтернативно, жалбоподателят да бъде освободен от заплащане /”довнасяне”/ на дължимата по с/ка на Бургаския ОС държавна такса.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по настоящата частна жалба ИФ [фирма]-гр. Б. писмено е възразило чрез своя управител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК/ и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна жалба на титулуващото се като „лорд” физическо лице (ищец по т. д. № 562/2016 г. по описа на Бургаския ОС) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
С атакуваното в настоящето пр-во определение № 132/23.ІІІ.2017 г. по ч. т. дело № 77/2017 г. Бургаският апелативен съд е могъл да констатира, че пред него е бил атакуван съдебен акт, имащ характера на „разпореждане”, с което първостепенният съд – в изпълнение на задълженията си по администриране на процеса по чл. 2 и чл. 7, ал. 1 ГПК – е указал надлежно на ищеца да довнесе държавна такса в конкретно посочен размер и срок. Като правилен – законосъобразен и обоснован, ще следва да бъде споделен решаващия правен извод на Бургаския апелативен съд, че съдебен акт с такова процесуално естество „не попада в обхвата на приложимост на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито е изрично призната неговата обжалваемост, нито с него се прегражда по-нататъшното развитие на исковото производство”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 132 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 23.ІІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 77/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2