2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 20.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 787 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9948 от 16.ІХ.2013 г. на регистрираното на С. [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Стара Загора, против решение № 1641 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 18.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 4596/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Кюстендилския ОС от 7.ІІІ.2012 г. по т. д. № 41/2011 г.: за отхвърлянето им – като неоснователни – на обективно кумулативно съединените два осъдителни иска на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 от същия закон, предявени срещу ответното [фирма]-гр. С. баня, област К., чиито предмет е било присъждането на част от предоставена в заем на 22.VІІ.2007 г. сума в размер на 20 000 $ (двадесет хиляди щатски долара) чрез превод по банкова сметка, ведно със законна лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото /2 юни 2011 г./ и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва в размер на 1 500 $ (хиляда и петстотин щатски долара) за предшестващ завеждането на делото период с начална дата 21.Х.2010 г.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата обективно кумулативно предявени осъдителни иска срещу ответното [фирма]-гр. С. баня да бъдат уважени в предявените по делото техни размери и ведно с присъждане на всички направени от чуждестранния търговец по делото разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл „в противоречие с установената съдебна практика” по следните два правни въпроса:
1./ „Дали при депозирана молба за допълване на първоинстанционното решение, не следва делото пред въззивния съд да се прекрати и същото да се върне за произнасяне по съществото на това искане с правно основание по чл. 250 ГПК?”
2./ „Представлява ли израз на конклудентно съгласие за сключване на договор за целеви заем за увеличение на капитала обстоятелството, че получаващото лице е изтеглило преведената му по банков път сума, изпратена с това основание и е употребило същата за увеличаване на капитала си?”
Съответно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид липсата на съдебна практика по същия, бил въпросът: „Съставлява ли авансово плащане на възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на СМР конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата?”
По първия от релевираните въпроси търговецът касатор се позовава на следните три съдебни акта: а./ Определение на СГС от 19.ХІІ.2012 г. на СГС по гр.дело № 16898/2012 г.; б./ Опр. № 2113/20.ХІІ.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по т.д. № 1193/2012 г. и в./ Опр. № 286/26.VІІ.2012 г. на ВКС, І-во г.о., постановено по гр. дело № 187/2012 г. Съответно по втория правен въпрос позоваването е на решение на СГС от 14.ХІ.2012 г. по гр.д. № 1775/2012 г., както и на Опр. № 118/26.ІІ.2013 г. на Второ т.о., постановено по т. д. № 533/2012 г.
Ответното по касация [фирма]-гр. С. баня, област К. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма] с регистрация на С. острови ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли в предявените по делото техни размери двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното [фирма] с правно основание по чл. 240, ал. 1 ГПК и съответно – по чл. 86, ал. 1 от същия закон, САС е приел, че първата от тези претенции е била основана на твърдение за неформален договор за заем, който по материалноправното си естество е реален, а не консенсуален, както и че „нито един от релевантните факти, установени по делото, не сочи между страните да е налице заемно правоотношение, докато посоченото от самия ищец в преводното нареждане основание (”за уставен капитал”) свидетелства за намерение за участие в капитала на ответното дружество, неосъществяването на което не презумира съгласие за конверсия на отношенията по повод преведената парична сдума в заемно такова”. Наред с това констатирано е било в мотивите към атакуваното въззивно решение, че макар в първоинстанционния съдебен акт при този изход на спора да липсва произнасяне по съществото на предявения под условието на евентуалност осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, „процесуалният представител на [фирма] не е поискал в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК допълване на решението.
Следователно в мотивите към атакуваното въззивно решение не е налице произнасяне по първия от трите релевирани в изложението на касатора по жалбата му правни въпроса, а по друг въпрос: че по делото няма подадена в преклузивния едномесечен срок от връчване на първоинстанционното решение молба от ищеца настоящ касатор по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на това решение.
По втория правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК:
В текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не съществува сред основанията за допустимост на касационния контрол „противоречие с установената съдебна практика”. Вместо това в т. 2 от същия законов текст е предвидено, че приложно поле на касационното обжалване може да бъде обосновано при произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, „решаван противоречиво от съдилищата” в страната. Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие „с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос”. За решението на СГС от 14.ХІ.2012 г., постановено по гр. д. № 1775/2012 г., на което касаторът се позовава, липсват данни то да е влязъл в сила съдебен акт. В заключение, що се отнася до въпроса, който касаторът счита релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в случая не се констатира такъв да е бил включен в предмета на спора по делото, по което е постановено атакуваното от него въззивно решение, тъй като този въпрос касае изцяло друг договор с предмет извършването на определени строителни работи. При липсата на въпрос от значение за изхода по конкретното дело обективно не е възможно обсъждане налице ли е предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по отношение на постановеното от САС решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1641 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 18.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 4596/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 787 по описа за 2014 г.