4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 16.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2210 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на постановеното от Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, решение № 1289/7.VІ.2017 г. по гр. дело № 721/2017 г., с което дължимото на пострадалия при процесното ПТП от 4.VІІ.2014 г. мотоциклетист Ч. Р. М. от София, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди е било увеличено от 20 000 лв. на 45 000 лв. /при изключено на приетото от първостепенния съд съпричиняване на вредоносния резултат/, докато въззивната жалба на ответното застрахователно дружество [фирма] за разликата над присъдените в полза на М. 5 000 лв. (пет хиляди лева) от дължимото му обезщетение за неимуществени вреди е била оставена без уважение.
Касационната жалба на застрахователя [фирма]-София с вх. № 11729/3.VІІ.2017 г. е срещу онази част на горепосоченото въззивно решение, с която прекият иск на М. е бил уважен за сума, надхвърляща 5 000 лв. (пет хиляди лева) и до размер на присъденото му застрахователно обезщетение от 45 000 лв. /т.е. за разликата от 40 000 лв./, като в тази връзка се навеждат доводи за постановяване на този съдебен акт както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 269, изр. 2-ро ГПК/. С оглед това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата съдебна инстанция, с който прекия иск на М. за репариране на понесени от процесното ПТП неимуществени вреди да се отхвърли за горепосочената разлика от 40 000 лв., вкл. ведно „със законните последици”, като на застрахователното д-во бъдат присъдени разноските по делото, направени общо пред трите инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от касационната жалба, застрахователят неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС /за разликата от 40 000 лв./ се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № /1968 г., по следните три материалноправни въпроса:
1./ „Спазен ли е и приложен ли е принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие със задължителните постановки на това Постановление на Пленума на ВС /до 1996 г./?”;
2./ „Даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е горепосоченото Постановление от 1968 г.?”;
3./ „Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане?”
Съответно насрещната касационна жалба на ищеца Ч. Р. М. от София с вх. № 13430/28.VІІ.2017 г. е срещу онази част на горепосоченото въззивно решение, с която е било потвърдено това на първостепенния съд: за отхвърлянето, като неоснователен, на предявения от него пряк иск срещу застрахователя [фирма]-София за разликата над присъденото му от САС обезщетение в размер на 45 000 лв. и до пълния предявен размер на тази претенция от 50 000 лв. /или за разликата от 5 000 лв./. Оплакванията на касатора М. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) бъдел уважен изцяло – с присъждането на „още 5 000 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на процесното ПТП – 4.VІІ.2014 г. и до окончателното й изплащане, като съобразно този процесуалноправен резултат, в тежест на застрахователя бъдат присъдени и всички направени от М. разноски по водете на делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни по спора във въззивното пр-во пред САС, както касационната жалба на застрахователя [фирма]-София, така и касационната жалба на ищеца по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ Ч. Р. М. от София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на застрахователното дружество [фирма]-София:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай обаче и трите, формулирани в изложението на застрахователя по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса се отнасят единствено до правилността на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част – за разликата над присъденото обезщетение от 5 000 лв., т.е. тези въпроси не са били предмет на произнасянето на САС. В заключение, погрешното отъждествяване от застрахователя настоящ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК /във вр. чл. 52 ЗЗД/, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
2. По насрещната касационна жалба на ищеца по прекия иск Ч. Р. М. от [населено място]:
Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. В процесния случай, както вече бе посочено по-горе, не подлежи на разглеждане по същество касационната жалба на ответното по прекия иск на М. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователно д-во [фирма]-София. Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решение № 1289/7.VІ.2017 г. на САС, ГК, 1-и с-в, постановено по гр. дело № 721/2017 г., в останалата негова /потвърдителна/ част, с която е било оставено в сила първоинстанционното решение № 7142/17.ІХ.2016 г. на СГС, с-в І-11, по гр. д № 15548/2014 г.: за отхвърлянето, като неоснователен, на прекия иск на М. срещу застрахователя за сума над присъденото му обезщетение от 45 000 лв. и до пълния предявен размер на тази претенция от 50 000 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1289 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 7.VІ.2017 г., постановено по гр. дело № 721/2017 г. В АТАКУВАНИТЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО СПОРА ДВЕ НЕГОВИ ЧАСТИ /осъдителна и отхвърлителна/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2