5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. София, 15.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и първи март пред две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…………………..и с участието на прокурора………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 70 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е исково – по чл. 47, т. 4, предл. 3-то ЗМТА.
Образувано е по иск на Н. И. Р. от София, ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица] /ИМ с вх. № 106361 от 16.ІХ.2014 г. по описа на СГС, означена като „Иск за оспорване на вземането”/ с предмет отмяна на решение от 25.ІV.2014 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” С., постановено по арб. дело № 2981/2014 г., с което лице с имена Н. И. Финашкова и с ЕГН [ЕГН], е било осъдено да заплати на [фирма]-София сума в размер на 5411.08 лв. (пет хиляди четиристотин е единадесет лева и осем стотинки), ведно със законната лихва „от постановяване на арбитражното решение и до окончателното погасяване на задължението”, както и сумата от 80 лв., представляваща направените от д-вото разноски по арб. дело и сумата от 466.44 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се от ищцата, че нито тя, нито неин защитник /представител/, не е присъствал на това арбитражно дело и че тя „не е запозната с материалите по него, нито с взетото от арбитражния съд решение”.
Ответното [фирма]-София е изразило становище чрез своя юрисконсулт както за недопустимост, така и за неоснователност на иска за отмяна на горното арбитражно решение, претендирайки за отхвърлянето му.
В откритото съдебно заседание в исковото пр-во пред ВКС страните по спора, редовно призовавани, не са се явили и не са били представлявани.
Като доказателство по делото са приложени:
1./ Арбитражно дело № 2981/2014 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” С.-София, решение по което на датата 25 април 2014 г. е било постановено еднолично от арбитъра С. В. М.;
2./ Гр. дело № 4394/2014 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-4, образувано по реда на чл. 405, ал. 3 ГПК;
3./ Писмени доказателства, приложени към уточняващ отговор на ищцата с вх. № 13 993/28.ХІІ.2015 г. по описа на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, въз основа на събраните писмени доказателства и след като обсъди становищата и доводите на страните по спора, разрешен с горното арбитражно решение, чието отменяване се претендира от Н. И. от София /със съдебен адрес в [населено място]/, намира за установеното следното от фактическа страна:
Съгласно сключен между страните по спора договор за револвиращ заем № [ЕГН]/14.VІ.2011 г., означената в текста на същия като „клиент” Н. И. Финашкова, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет. ІІ, ап. № 4 и с настоящ адрес в [населено място], [улица], ет. V, ап. № 10, е получила сума в размер на 1 900 лв., която – съгласно приложен погасителен план – е следвало да я върне на заемателя [фирма] в срок от 36 месеца: на 35 равни месечни вноски от по 189 лв. и една вноска от 296.58 лв. Съгласно клауза „Б” от същия договор, неразделна негова част са Общи условия на търговеца заемодател, които са били „предадени на клиента, той се е запознал внимателно със съдържанието им, не е имал забележки към тях и ги приема, задължавайки се да ги спазва”.
В приложеното арбитражно дело няма представени общи условия на [фирма], които да са били валидни към датата н сключване на процесния договор за предоставяне на револвиращ заем.
Различно е съдържанието в частта им по чл. 13, озаглавен „Арбитражна клауза”, от Общите условия на търговеца на стр. 16 и 23 от настоящето дело /по описа на ВКС/, от една страна, и тези ОУ на [фирма], представени от последното в пр-вото по чл. 405, ал. 3 ГПК, образувано пред СГС като гр. д. № 4394/2014 г. – от друга страна.
Според клаузата на чл. 13 от първите ОУ всички спорове, произтичащи от договора за револвиращ заем ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който и да е от поименно посочените в него 3-ма арбитри (Ж. В. Б., И. В. К. и Бисерка Й. Газдова), сред които обаче не фигурира постановилият арбитражното решение от 25.ІV.2014 г. С. В. М.. Докато според чл. 13., от текста на „вторите” ОУ в същия арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” като арбитри, но ad hoc, са посочени лицата: С. В. М., Красен В. В., Ж. В. Б. и Бисерка Й.. Газдова.
С това решение, постановено по арб. дело № 2981/2014 г., Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” С.-София е осъдил Н. И., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати на [фирма]-София сума в размер на 5411.08 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арб. решение и до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 80 лв., представляваща арбитражни разноски по делото, а също и сума в размер на 466.44 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 405, ал. 3 ГПК Софийският градски съд, ТК, с-в VІ-4, с разпореждане от 4.VІІ.2014 г., постановено по гр. д. № 4394/2014 г., е допуснал издаване на изп. лист в полза на [фирма] за горепосочените три суми.
На ищцата Н. И. Финашкова с адрес в [населено място], [улица], № 7, вх. 1, ет. VІІ, ап. № 1 е била изпратена покана за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител М. Б., с рег. № 838 и р-н на д-е СГС, с изх. № 61050/18.VІІІ.2014 г.
Не се спори, че този покана за доброволно изпълнение е била получена от ищцата.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 62, ал. 2 изр. 2-ро срокът не се смята за пропуснат, когато молбата е била подадена „в друг съд”, а в случая исковата молба на Н. И. с правно основание по чл. 47, т. 4, предл. 3-то ЗМТА /с вх. № 106361 от 16.ІХ.2014 г./ е била подадена в канцеларията на СГС, вместо във ВКС. Меродавно е от една страна – във връзка с поддържаното в исковата молба правно основание за отмяната на арбитражното решение – т. 4, предл. 3-то на чл. 47 ЗМТА, че между датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ № 838, а именно 18.VІІІ.2014 г., приравнена на такава на получаването й от страна на ищца, и – от друга, постъпването на тази нейна искова молба в СГС, е изминал срок по-къс от 3 месеца, докато чл. 48, ал. 1 ЗМТА свързва началния момент на същия с „получаване на решението”. Ето защо в случая предявеният от Н. И. иск за отмяна на арбитражно решение ще следва да се преценява като процесуално допустим.
Разгледан по същество този иск е основателен.
Предвид идентичността на съответния ЕГН, фамилиите „Финашкова” и „Р.” следва да се считат имена на едно и също физическо лице – със собствено име „Н.” и с бащино „И.”. Ищцата не оспорва обстоятелството, че подписът, положен след думата „клиент” върху титулната страница на процесния „Договор за револвиращ заем № [ЕГН]” 14.VІ.2011 г. е неин, но поддържа, че:
1./ Не е сключвала договор с [фирма], а е била „манипулирана от дружеството”, което впоследствие й е изпратило по пощата въпросния договор за кредит с дата 14.06.2011 г., погасителен план /с дата 15.06.2011 г./ и „известие за одобрение” /с дата 15.06.2011 г./;
2./ „Условията по арбитражното производство, вписани в Общите условия” на търговеца не са били приети от нея и тя не се е договаряла да ги изпълнява.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Константна е практиката на ВКС (Вж., напр., Р. № 112 от 30.VІІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о., постановено по т. д. № 696/2010 г.), според която арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приети принципи за състезателност, за равенство на страните и за правото им на участие и защита в производството по делото, поради което отменителното основание по т. 4 на чл. 47 ЗМТА е всякога налице, когато в резултат от нарушаване на съответните процедурни правила на страната е била отнета възможността да участва в арбитражното производство – било защото не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за самото арбитражно пр-во, или, по независещи от нея причини, тя не е могла да вземе участие в същото.
При липсата на данни по делото кои са били валидните към датата на сключване на процесния договор за револвиращ заем Общи условия на търговеца ответник по иска [фирма] не може да се направи заключение, че ищцата е била надлежно запозната с тяхното съдържание, а оттам – че ги е приела, вкл. и че е била обвързана от арбитражна клауза. Този извод се налага и предвид ноторната принципна разлика между институционален арбитраж и арбитраж ad hoc: докато в титулната част от текста на арб. решение, чиято отмяна се претендира веднъж е посочено, че то се издава от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум”, „действащ като институционален арбитраж по българското законодателство”, в който случай и съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, изр. 2-ро ЗМТА арбитрите следва да са трима, в действителност същото арб. решение е било постановено еднолично – от арбитър, посочен в другите ОУ на търговеца като такъв „ad hoc”.
Съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки /в случая абсолютни такива по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ/, но когато другата страна не е търговец, те стават задължителни за нея само ако тя заяви писмено, че ги приема. При липсата на данни по делото Общи условия на търговеца ответник да са били въобще предоставяни срещу подпис на ищцата и съответно да са приемани от нея, в качеството й на съконтрахент /заемател/ по процесния договор за револвиращ заем, неучастието й в арбитражното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира, се дължи изцяло на независещи от нея причини, главната сред които – това, че арбитражно споразумение всъщност не е било сключено. Отменителното основание по т. 2 на чл. 47 ЗМТА поглъща това по т. 4 на същия законов текст и затова, съгласно чл. 49, ал. 1, предл. 1-во ЗМТА, след отмяната на арбитражното решение на арбитъра ад хок С. В. М. делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане на исковата претенция на [фирма]-София в арбитражна процедура.
Мотивиран от горното и на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението от 25.ІV.2014 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” С.-София, постановено по арб. дело № 2981/2014 г. от арбитъра ад хок С. В. М..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 70 по описа за 2016 г.