О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
С., 01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3533 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4766 от 19.VІІ.2013 г. на „Р. (България)” Е.-С., подадена против определение № 613 на Ловешкия ОС, ГК, от 5.VІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 343/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу постановеното в заповедно пр-во по чл. 417, т. 2, предл 3-то ГПК разпореждане № 1817/10.V.2013 г. на РС-Ловеч по ч. гр. д. № 280/2013 г. за отхвърляне на заявлението й срещу длъжника по договор за банков кредит от 31.V.2010 г. Ц. Хр. Ц. от [населено място] за вземанията й от главница /9 219.25 лв./, редовна лихва за периода от 15.ІV.2011 г. и до 28.ІІ.2013 г., както и за изискуема наказателна лихва в размер на 825.55 лв.
Оплакванията на банката частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Ловешкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това банката частен касатор претендира касирането му, „ведно с произтичащите последици”, вкл. присъждането на разноски „за цялото производство”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по три процесуално правни въпроса, както следва: 1/ За обсега на служебната проверка, която решаващият съд следва да извърши по редовността на представените документи съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК?; 2/ Дали решаващият съд следва да съобрази настъпилата „автоматична предсрочна изискуемост” на вземането при преценката си за подлежащо на изпълнение задължение, когато е било отправено и писмено уведомление до кредитополучателя длъжник за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането? 3/ Дали съдът следва да преценява връчването на уведомителните писма за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съобразно всеки конкретен случай и постигнатите кредитни договорености за начина на връчване на тези уведомления и как следва да се преценява „надлежното връчване” на уведомлението?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящата хипотеза, в случай, че бе уважено заявлението на банката срещу длъжника Ц. Хр. Ц. от [населено място], то при и евентуално своевременно постъпило възражение от страна на последния срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, би се стигнало до завеждане на три обективно кумулативно съединени положителни установителни иска на кредитната институция срещу него с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, като цената на всеки един от тях не би нахвърляла законоустановения минимум от 10 000 лв. за търговски дела по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Обстоятелството, че делото, образувано по тези искове, би било търговско следва от разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во във вр. чл. 430 ТЗ, които сочат договорът за банков кредит като абсолютна търговска сделка, а характер на търговско дело има всяко, заведено по иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, „неизпълнението или прекратяването й”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 4766/19.VІІ.2013 г. на „Р. (България)” Е.-С., подадена против въззивното определение № 613 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 5.VІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 343/2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на кредитната институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2