О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
С., 11.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2858 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 61856 от 27.V.2013 г. на [фирма]-С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 8293 на Софийския градски съд, ГК, от 22.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 5294/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение (без номер) на СРС, ІІ ГО, 57-и с-в, от 25.ІІІ.2013 г. по гр. дело № 2197/2013 г. С последното, на основание чл. 130 ГПК, е била върната исковата молба на д-вото настоящ частен касатор (с вх. № 1172/18.І.2013 г.) срещу ответниците [фирма]-С. и [фирма]-с. Замфирово, [община], област М., съдържаща претенция за солидарното им осъждане – на основание чл. 45 ЗЗД-във вр. чл. 49 от същия закон – да заплатят сума в размер на 12 000 в., представляваща направени от този ищец деловодни разноски в производство по спор, разгледан от Комисията за защита на конкуренцията и впоследствие, като втора инстанция – съответно от Върховния административен съд.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и отменяване на първоинстанционното прекратително определение, а също и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъде разпоредено връщане на делото на първостепенния съд: „за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК софийското [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по три процесуалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва:
1/ „Могат ли да се претендират – по реда на чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и с чл. 124, ал. 1 ГПК – сторени от страната разноски, вкл такива за платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в пр-во пред К., в случаите когато специалният З. не предвижда възлагане на разноски за тази страна с оглед процесуалното й качество по преписката и изхода на административното производство?”;
2/ „Ползва ли се със сила на пресъдено нещо съдебно решение в частта за разноските, когато въпросът за тяхното присъждане не е бил разгледан по същество от съда поради несвоевременно направеното искане за това?”;
3/ „Ползва ли се със сила на пресъдено нещо съдебно решение в частта за разноските, когато съдът е приел изрично, че искането за разноски е основателно, но не е присъдил такива на друго основание?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК въззивният съд е приел, че в крайна сметка образуваното пред К. и впоследствие пред състави на ВАС административно производство е приключило с влязло в сила решение, включващо произнасяне и по въпроса за претендираните от [фирма] разноски и имащо – съгласно изричната разпоредба на чл. 177 от Административнопроцесуалния кодекс – сила за страните по делото. В мотивите към обжалваното определение на СГС обаче липсва произнасяне, че това точно е сила на пресъдено нещо, вкл. и досежно частта от решението на административния съд, отнасяща се до претенцията на този търговец за присъждане на разноски. Следователно освен, че последните два формулирани в изложението на частния касатор процесуалноправни въпроса въобще не са били предмет на произнасяне на въззивния съд с атакуваното определение, то и първият правен въпрос не е такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, щом е налице непротиворечива съдебна практика, която първостепенния съд е цитирал в прекратителното си определение по чл. 130 ГПК, потвърдено от СГС с атакуваното определение
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 8293 на Софийския градски съд, ГК, от 22.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 5294/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2