5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№228
София, 28.03. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………….…. и с участието на прокурора ……..……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1195 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10431 от 12.VІІІ.2012 г. на старозагорското [фирма], подадена против въззивното решение № 264 на Старозагорския ОС, ТК, от 5.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 439/2012 г., с което е било изцяло потвърдено решение № 193/25.ІІ.2012 г. на РС-Ст. З. по гр. д. № 1504/2011 г. и търговецът настоящ касатор е бил осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответното по исковете му [фирма]-гр. Ст. З. разноски по водене на делото в двете съдебни инстанции в размер общо на 2 640 лв. С първоинстанционното решение – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на търговеца касатор с правно основание по чл. 82, ал. 1-във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответното акционерно д-во с предмет заплащането на сума в размер на 11 734.98 лв. – като обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на задължение по Раздел ІV, чл. 9, т. 5 от нот. акт № 123/19.ІV.2004 г. за заплащане на наемна цена в размер на левовата равностойност на 400 евро месечно за период от 15 месеца, считано от 1.І.2009 г., през който закупеният от ищеца офис не бил електроснабден по вина на ответника
Оплакванията на касатора [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Старозагорския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу ответното [фирма]-гр. Ст. З. осъдителен иск с правно основание по чл. 82, ал. 1-във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъдел уважен в пълния му размер, ведно с присъждане на законната лихва върху претендираната главница от 11 734.98 лв., считано от датата на завеждане на делото /23.ІІІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане, като на основание чл.- 78, ал. 1 ГПК на търговеца настоящ касатор бъдат присъдени и всички направени деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговското д-во касатор [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно решение Старозагорският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговата търговска колегия, а именно:
1/ При констатирано неизпълнение на длъжника, допустима ли е компенсация на претърпяна от юридическото лице търговец имуществена вреда с получени от него доходи от правоотношение с трето лице?;
2/ Допустима ли е компенсация на полза с вреда в случай, че „ползата” е установена и уговорена преди да настъпи вредата?;
3/ Допустимо ли е при установена и доказана причинна връзка между настъпила вреда и неизпълнение на длъжника (ответник) да се приеме, че не е налице хипотезата на обезщетение по чл. 79 във вр. с чл. 82 ЗЗД, поради факта, че имущественото състояние на ищеца не се е влошило поради приходи от други правоотношения с трети лица?
Приложени към изложението по жалбата са решение № 73 от 27.VІІ.2010 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 897/09 г.; решение № 15 от 8.ІХ.2010 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 395/09 г. и решение № 156 от 29.ХІ.2010 г. на І-во т. о. на ВКС по търг. дело № 142/2010 г. Отделно от това касаторът поддържа в изложението към жалбата си теза, че „пороците на въззивното решение засягат както съществени процесуални, така и съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”: понеже ако не били извършени гореописаните нарушения, Старозагорският ОС щял „да вземе противоположно решение”.
Ответното по касация [фирма]-гр. Стара З. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Старозагорския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр.- Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предмет на инстанционния контрол, осъществяван от ВКС, може да е само въззивното решение по спора – не и това на първостепенния съд. В настоящия случай предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на този контрол не е налице, тъй като приложно му поле в посочената от касатора хипотеза той обосновава единствено на плоскостта на релевираните в жалбата му пороци на въззивното решение (касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК), което е недопустимо. В тази връзка настоящият съдебен състав препраща към задължителните постановки по т. 4 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
Не се констатира обаче и наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване:
За да отхвърли осъдителния иск на [фирма] с правно основание по чл. 82, ал. 1-във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че в процесния случай не е бил осъществен фактическия състав на чл. 82 ЗЗД, изискващ наличието на виновно неизпълнение на основно договорно задължение от страна на длъжника, което страните по сделката да са могли да предвидят, но също и съществуването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и реално настъпили вреди, които да са се проявили в намаление на имущественото на търговеца настоящ касатор. Докато според заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза за процесния период от 15 месеца имуществено накърняване на патримониума на старозагорското [фирма] във връзка с ползване точно на имота, предмет на разпоредителната сделка от 19.ІV.2004 г., не е било обективирано. Същевременно с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 73 на І-во т.о. на ВКС от 27.VІІ.2010 г. по т. д. № 897/09 г., изрично е било прието, че по претенция за заплащане на обезщетение за претърпени загуби /каквато по естеството си е била и настоящата/, кредиторът следва да докаже настъпването на реална вреда, „довела до негативна промяна в имущественото му състояние”, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено. Следователно липсва противоречие между атакуваното въззивно решение на Старозагорския ОС и тази задължителна практика на ВКС. Останалите две посочени в изложението на касатора към жалбата му решения на състави от ТК на ВКС, постановени също по реда на чл. 290 ГПК, не се отнасят до същите правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК/ решение. Както решение № 156/29.ХІ.2010 г. на І-во т. о. по т. д. № 142/2010 г., така и решение № 15/8.ІХ.2010 г. на ІІро т.о. на ВКС по т. д. № 395/09 г., се отнасят до претенции за пропуснати ползи, а не за претендирани вреди, поради което липсва идентитет по правните въпроси, които са били предмет на произнасяне с тези, които са предмет на обжалваното въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 264 на Старозагорския ОС, ТК, от 5.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 349/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1195 по описа за 2013 г.