О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………………….……. и с участието на прокурора ……………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 773 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4063 от 20.ІІІ.2017 г. на [фирма]-София (по нататък само „банката” или „кредитната институция”), подадена против въззивното определение № 363 /погрешно означено от банката частен касатор като „343”/ на Бургаския окръжен съд, ГК, от 28.ІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 284/2017 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 3/9.ІІ.2017 г. на съдията по вписванията при РС-Поморие: за отказ да се извърши вписване/отбелязване на нотариален акт № 57, том І, рег. № 429, нот. дело № 51/9.ІІ.2017 г. на нотариус Г. Н. /с рег. № 607/ за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти с № 178, том V, рег. № 5521, нот. дело № 946/29.ХІІ.2011 г. по преписка с вх. № 181/9.ІІ.017 г. по описа на Служба вписвания при Поморийския РС.
Оплакванията на кредитната институция са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба банката неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 110/1.VІІ.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 1568/2014 г. и в решение № 138/22.VІІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 282012 г., по правния въпрос: „Дали нотариален акт за ицменение на нотариален акт за учредявяане на договорна ипотека само по отношение размера на лихвата представлява договор за новация на задължението за годишна лихва?”
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на Бургаския ОС с атакуваното въззивно определение по следните два правни въпроса:
1./ „Дали нотариален акт за изменение на нотариален акт за договорна ипотека само по отношение размера на лихвата подлежи на вписване /в тесен смисъл/ или подлежи на отбелязване?”;
2./ „По кой член от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, следва да се определи дължимата държавна такса?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. В процесния случай, за да потвърди отказа на съдията по вписванията при РС-Поморие, въззивната инстанция е приела, позовавайки се в тази връзка и на задължителна практика на ВКС, обективирана в Опр. № 626/5.ХІІ.2012 г. на І-во г.о. по ч. гр. дело № 57/2012 г., че:
1./ Представеният нотариален акт за изменение на нотариален акт за договорна ипотека по отношение на лихвата подлежи на вписване – на основание чл. 17, ал. 1, б. „д” от Правилника за вписванията /във вр. чл. 107 ЗЗД – бел. на ВКС/;
2./ В представеното заявление на банката настоящ частен касатор не е била посочена конкретна сума, за която следва да бъде направено отбелязването, поради което размерът на дължимата държавна такса за това действие следва да се определи „върху половината от сумата, за която е било направено първоначалното искане”, т.е. реално дължима по с/ка на Агенцията по вписванията е била държавна такса в размер на 1 173.50 лв. (хиляда сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки), докато внесената такава от кредитната институция е била 10 лв.
Следователно атакуваният отказ е бил основан единствено върху фактическата констатация на Бургаския ОС в атакуваното определение за невнасяне от страна на банката заявител на дължимата държавна такса в пълен размер /т.е. още 1 163.50 лв./. Същевременно конкретно посочено е от въззивния съд, че държавна такса в такъв размер се дължи на основание чл. 3, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
При тези данни по делото релевантен за неговия изход е бил само последният от общо трите, формулирани от банката настоящ частен касатор въпроси в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК. Този въпрос обаче, предвид разяснението, дадено с т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на горецитираното тълкувателно решение не е такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, след като от страна на частния касатор не са били навеждани конкретни доводи в нито един от двата аспекта на това общо основание за допустимост на касационния контрол: нито за непълнота, неяснота или противоречие в конкретни текстове на специалната Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, нито по отношение на създадената съдебна практика по нейното прилагане, която – поради евентуално неточно тълкуване – следва да бъде изоставена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното определение № 363 /погрешно означено от банката частен касатор като „343”/ на Бургаския окръжен съд, ГК, от 28.ІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 284/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 773 по описа за 2017 г.