О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 05.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………… ., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2261 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК..
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 24531 от 19.ІІІ.2018 г. на пловдивското „Термо Проект Комерсиал” ООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против определение № 103 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 6.ІІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 675/2017 г., с което е била оставена без уважение негова въззивна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 1230/19.VІІ.2017 г. на ОС-Пловдив, ТК, ХІХ-и с-в, по т. д. № 154/2016 г. С последното, на основание чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, е било допълнено постановеното по същото дело решение № 306/8.VІ.2017 г., като търговецът настоящ частен касатор е бил осъден да заплати на всеки един от тримата ответници в първоинстанционното производство – Р. В. В., „Сирком Плюс” ООД и С. П. К. по 960 лв., които суми представлявали изплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство до момента на оттегляне на исковете по реда на чл. 232 ГПК и прекратяване на делото по отношение на тези ответници.
Оплакванията на търговеца настоящ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по искането с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, с който също то да бъдело оставено без уважение.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба подателят й „Термо Проект Комерсиал” ООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдение за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния правен въпрос: „За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения /оплаквания/ на страните по делото.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК в съвместен писмен отговор ответните по касация „Барс`21” ООД-гр. Пловдив и „Сирком” ООД-гр. Пловдив, писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски в размер на съответния адвокатски хонорар, но без да са ангажирани доказателства, че такъв реално е бил заплатен.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „Термо Проект Комерсиал” ООД-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК въззивната инстанция е приела, че първостепенният съд „е приложил точно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като производството е било прекратено поради направено от ищеца оттегляне на исковете срещу тримата ответници”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че дори единственият, при това несполучливо формулиран, процесуалноправен въпрос, не е бил предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното определение, а се отнася изцяло до правилността му. Погрешното отъждествяване от търговеца настоящ частен касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, атакуваното в настоящето частно касационно производство определение на Пловдивския апелативен съд не е очевидно неправилно. То нито е явно необосновано /при мотивирането му не се констатира грубо противоречие с правилата на формалната логика/, нито е било постановено contra legem /до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл/ или пък extra legem /съдът да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 103 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 6.ІІІ.2018 г., постановено по т. дело № 675/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2