О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
С., 02.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………….………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 20 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5132 от 22.V.2012 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” Е.-С., подадена против решение № 563 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 15.ІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 2798/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 36 на СГС, ТК, от 8.VІ.2011 г. по гр. дело № 3181/2010 г. С последното, по предявен от Г. И. П.-С. от С. /адвокат от САК/ положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 – във вр чл. 410 ГПК срещу д-вото настоящ касатор, е било признато за установено, че последното й дължи сума в размер на 36 000 лв. /тридесет и шест хиляди лева/ по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно уговорен, но неизплатен адвокатски хонорар.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, ведно с присъждане на „направените разноски за всички инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Профилактика, рехабилитация и отдих” Е.-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в шестте, постановени по реда на чл. 290 ГПК, цитирани и приложени решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по процесуалноправния въпрос: „Дали изпълнителят по договор за правна защита и съдействие /адвокат/ е длъжен – съобразно установеното от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределение на доказателствената тежест, да установи изпълнението на задълженията си по договора?” Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото бил процесуалноправния въпрос: „За невъзможността да бъде предмет на въззивното производство твърдение, развито едва във въззивната жалба – за частично некачествено изпълнение на договора за правна защита и съдействие от страна на адвоката /ищцата/”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Г. И. П.-С. от С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК адв. С. Ц. А. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство в размер на 3 510 лв. /три хиляди петстотин и десет лева/, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № А-0260173 от 10 юли 2012 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” Е.-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи иска на Г. С. срещу д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 40 ГПК, САС е приел, че в представения рамков договор за поръчка от 1.Х.2008 г. този за правна защита и съдействие, обвързващи страните по спора, изплащането на уговореното адвокатско възнаграждение „не се поставя в зависимост от постигнат резултат”, а произнасянето на две поредни съдебни инстанции с решения за отхвърляне на заведените от С. като повереник на търговеца настоящ касатор вещни искове, във връзка с която процесуална дейност се претендира съществуването на процесното вземане, не представляват релевантни факти, които да може да се приравнят на „прекратяване на съдебното производство по вина на повереника, без то да може да продължи пред съд, друг орган или арбитраж” /арг. чл. 35, ал. 4 ЗА/, в който случай адвокатът е длъжен „да върне изплатеното” възнаграждение независимо от другите последици.
Следователно и двата релевирани в изложението на търговеца настоящ касатор към жалбата му процесуалноправни въпроси не са били предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение. Щом като те не са обусловили решаващите изводи на САС, недопустимо е обсъждането им на плоскостта на която и да е от хипотезите по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си касаторът дори признава, че нито едно от шестте решения на състави на ВКС от неговите гражданска и търговска колегии, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, не се отнася до специфичния двустранен договор за правна защита и съдействие по закона за адвокатурата, т.е. не е било удовлетворено базисното изискване задължителната практика да се отнася до същия правен въпрос.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. чл. 81 ГПК на ответницата по касация ще следва да се присъдят направените разноски в размер на 3 510 лв. – съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № А 0260173 от 10.VІІ.2012 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 563 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 15.ІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 2798/2011 г.
О С Ъ Ж Д А „Профилактика, рехабилитация и отдих” Е. /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 във вр. ЧЛ. 81 ГПК, да заплати на Г. И. П.–С., Е. [ЕГН] от [населено място], [жк], [жилищен адрес] , направените за настоящето производството по чл. 288 ГПК разноски в размер на СУМАТА 3 510 лв. /три хиляди петстотин и десет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2