4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
София,20.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3934 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 24398 от 2.ІХ.2013 г. на асеновградското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против въззивното решение № 1460 на Пловдивския ОС, ГК, ІХ-и с-в, от 22.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1327/2013 г., с което – като неоснователен и недоказани – са били отхвърлени двата обективно кумулативно съедини осъдителни иска на това д-во, с правно основание по чл. 82, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД и съответно – по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявени срещу ответното териториално поделение на „Държавно горско стопанство-П.”: за осъждане на последното да заплати сума в размер на 17 901.88 лв., претендирана като пропуснати ползи от едностранното прекратяване на сключен помежду им договор № 1/16.ІІ.2012 г., както и заплащането на сума в размер на 502.60 лв., претендирана като неоснователно задържана от ответника гаранция, която е била внесена на основание чл. 7, т. 19 от същия договор.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му и потвърждаване на решението по спора на първостепенния съд, с което тези два осъдителни иска са били уважени – „като основателни и доказани”, както и да бъдат присъдени всички направени от дружеството по делото разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският ОС съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска и търговска колегии, по правния въпрос: „За обвързващата сила на сключения договор и тълкуването на неговите уговорки във връзка едни с други с оглед издирване на действителната воля на страните.” В тази връзка е инвокиран довод, че „съдебният състав е оформил вътрешното си убеждение без да потърси действителната воля на страните, която е ясно регламентирана в клаузите на чл. 6, т.т. 16-та и 17-та, които са взаимно свързани и втората не може да съществува без първата”. Наред с това, налице била и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по същия правен въпрос в противоречие и с три други решения на отделни състави от търговската колегия на ВКС, постановени по реда на отменения процесуален закон.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация териториално поделение „Държавно горско стопанство-П.” към Южноцентрално държавно предприятие-гр. С. писмено е възразило чрез своя директор както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страни във въззивното пр-во пред Пловдивския ОС, касационната жалба на асеновградското [фирма], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли изцяло двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното по касация /и по исковете/ държавно предприятие, Пловдивският ОС е приел, че няма неправомерно действие от страна на този ответник при предприетото от него едностранно прекратяване на процесния договор от 16.ІІ.2012 г., след като от събрания по делото доказателствен материал по несъмнен начин се установявало, че търговецът „не е имал готовност да изпълни поетите по този договор задължения в посочения за месец март /на 2012 г. – бел. на ВКС/ срок, съответно и за периода на договора”, сключен по реда на чл. 41, ал. 1 от закона за обществените поръчки. При тези данни се налага констатацията, че формулираният в изложението на търговеца към жалбата му единствен правен въпрос, не е такъв който да е бил включен в предмета на спора по делото и да е обусловил правните изводи на Пловдивския ОС при постановяване на атакуваното въззивно решение. Напротив, от една страна, касаторът поддържа, че относимите към този спор клаузи на чл. 6, т.т. 16-та и 17-та били „ясни”, т.е. признава, че не е съществувала необходимост от тълкуването им, а – от друга, в изложението към жалбата си всъщност модифицира оплакването си в последната, че решението, което атакува било постановено „при неспазване от страна на въззивния съд на законови разпоредби, указващи начина на тълкуване на отделните договорни клаузи с оглед издирване на действителната воля на страните”. Но отъждествяването на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК с основание за допустимост на касационния контрол, обективно не е годно да обоснове приложимостта на последния. В заключение, съгласно разясненията по т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.: ”Материално- или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1460 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ІХ-и с-в, от 22.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1327/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2